Алек извърна поглед от репортера. Мразеше се, задето не казва истината за нея, но ничия репутация не бе по-важна от световния мир. Дали това обаче не бе просто удобно извинение, с което да избегне собственото си смущение? Първоначално се бе срамувал много, задето не беше разбрал коя е и каква е. Но в това да бъде приятел с Дерин Шарп нямаше нищо срамно. Може би трябваше да забрави за предупрежденията на Волгер и да обясни на Малоун какви са чувствата му към Дерин.
И тогава преглътна. Какво по-точно изпитваше?
Горе в небето „Левиатан“ се отдалечаваше. Вече бе просто силует на фона на звездното небе. Дали щеше да види отново най-добрата си приятелка?
Алек чу ръмженето на двигател и погледна към залива. Автобусът се спускаше бързо към аеродоковете в южния край на Манхатън. Някакви моторници плаваха по тъмната вода и се стрелваха покрай останалите с мъждукащи светлини.
- От това, което чух от палатката на Панчо Виля, ми се стори - продължи Малоун, - че вие вече знаехте коя е. Кога разбрахте?
Алек се намръщи. Моторницата под тях бе завила точно към автобуса. Нещо проблясна на палубата й и за миг тя бе скрита от облак дим.
- Мисля, че това е нещо като... - започна Алек, но гласът му заглъхна, когато от дима се появи предмет, оставящ огнена диря след себе си.
- .. .ракета - довърши Боврил и се скри в палтото му.
******** Небостъргачът Улуърт е построен през 1913 г. -висок е 241 метра и има 55 етажа. До 1930 г. е най-весоката сграда в света. - Бел. ред.
ТРИДЕСЕТ И ТРИ
Алек се завъртя трескаво. Никой друг не бе забелязал опасността, дори Малоун си драскаше нещо в проклетата тетрадка.
- Ракета - промълви той едва-едва. След това намери сили да изкрещи: - Ракета!
Главите на другите се обърнаха към него, бавни като костенурки. Най-сетне обаче един от членовете на екипажа забеляза приближаващата опасност. Всички се развикаха, а един от двигателите изрева. Превозното средство се завъртя на една страна и Алек се подхлъзна и залитна.
Ракетата почти ги бе стигнала, ревейки като парен локомотив. Алек се хвърли на платформата и покри Боврил с тяло, докато снарядът профуча покрай тях. Въздухът над автобуса избухна и посипа пътниците с огнени струи. Пушещ въглен с размерите на тиква падна на палубата със съскане, събори един от членовете на екипажа, след което се търкулна и падна върху балон, чиято тънка обвивка, издута с нагорещен въздух, пламна на мига.
Алек затвори очи от адската горещина, която лъхаше отдолу. Той вдигна ръце и погледна през кръстосаните си пръсти. Истински късмет бе, че носеше ръкавици. Докато екипажът и пътниците бягаха от пожара, автобусът се наклони от тежестта им на една страна. Много бързо обаче балонът бе изпепелен и огънят угасна от само себе си.
Само с три балона, автобусът се наклони отново, но този път в обратна посока - към тази част, която нямаше ограда. Пътниците залитнаха натам и когато един от тях падна, Алек разбра как ще свърши всичко. Тежестта им щеше да се струпа точно в уязвимия ъгъл и накрая рейсът щеше да се преобърне.
Тесла също го осъзна.
- Хванете се за нещо! - викна той и стисна здраво перилата. - Стойте от тази страна!
Еди Малоун, който бе застанал зад Алек, се подхлъзна и щеше да падне, но принцът го улови за ръката. Пасажерите наоколо не се чувстваха много по-добре. Някои бяха успели да се хванат за парапета, други -разперили ръце и крака на пода. Боврил се обади изпод палтото на Алек, а ръката на Малоун стискаше още по-здраво. Капитан Хобс крещеше нещо на екипажа.
Автобусът започна да описва кръгове във въздуха като есенно листо. Сградите профучаваха около тях, редувайки се с ясно небе. Въпросът бе дали ще паднат в ледената морска вода или върху някоя от сградите на Манхатън, целите от метал и стомана.
Падането продължи сякаш вечно. Трите оцелели балона все още функционираха, а автобусът не бе много по-тежък от въздуха около тях. Алек забеляза капитан Хобс върху единия от двигателите, мъчещ се да забави катастрофата.
Скоро се озоваха над сушата. Навсякъде около тях се виждаха сгради, чиито ярки прозорци заслепяваха очите. Тогава автобусът се блъсна в нещо здраво и дървената палуба стана на трески, които полетяха във въздуха. Долната част на въздухоплавателния съд изскърца жално и се накриви на една страна. След това отекна тътен като гръмотевица и се разхвърчаха отломки от тухлен комин. Капитанът ги бе свалил на огромен покрив.
Тухлите от комина се разпръснаха по палубата, но автобусът не спираше. Алек видя пред себе си застрашително приближаваща се антена. Покри глава, но антената само се изкриви от стоварилата се върху нея тежест. Плъзгането продължи още няколко секунди, преди да приключи с още една катастрофа - удариха нещо достатъчно масивно и най-сетне спряха.