- Много сме тежки! - извика тя.
- Забелязах! - отвърна момчето точно когато пътят започна да се отдалечава от тях, оставайки от дясната им страна.
Товарът забърса върха на един бор и Нюкърк потъна в експлозия от сняг и борови иглички.
- Трябва да изхвърлим част от багажа! - извика отново Дерин и наклони криле надясно. Когато застанаха с Нюкърк над товара, тя захвана и двамата с карабинери за въжето на товара и се изсули от сбруята си за летене.
Понесоха се надолу с вик, докато ботушите им не срещнаха товара.
- Мътните да го вземат, господин Шарп! Да не се опитвате да ни убиете?
- Спасявам ни кожата, както обикновено, господин Нюкърк.
Дерин се откопча от въжето и се претърколи на товара.
- Трябва да изхвърлим нещо!
- Имате дарба да забелязвате очевидното! - извика Нюкърк точно в момента, в който товарът забърса още едно дърво. Ударът накара света около тях да се завърти. Тя се просна по очи и се опита да се улови за нещо.
Носът й долови миризмата на някакво месо. Намръщи се. Да не би всичко да беше осолено говеждо?
Вдигна глава и се огледа. Нямаше какво да хвърли, кутия, с която лесно да се раздели. Просто тежка мрежа, покриваща безформена кафява маса. Щеше да й отнеме много минути, за да отреже част от нея с ножа си.
- По дяволите! - изруга Нюкърк.
Дерин проследи погледа му и също изруга. Отгоре ехтеше сигнал за тревога. Флашетните прилепи бяха излетели във въздуха, а през прозорците се изхвърляше вода за миене. От вратата на товарния отсек се търкулна един бидон, който се понесе към тях.
Дерин се вкопчи по-здраво за мрежата, покриваща товара. Ако този бидон ги уцелеше, можеше да ги изхвърли във въздуха. Освен ако не пръснеше целия проклет товар!
Бидонът обаче падна на няколко метра от тях и вдигна облак сняг.
- Натам, господин Шарп! - извика Нюкърк. Той се бе преместил в другия край на товара, но единият му крак висеше във въздуха.
- Какво намери?
- Нищо! - Тъй като Дерин се поколеба, добави: - Ела веднага, идиот такъв!
Тя тръгна към Нюкърк, а товарът започна да се накланя под тежестта й. За миг мрежата се изплъзна от ръцете й и тя се понесе към ръба.
Ръката на Нюкърк обаче я задържа.
- Внимавай! - извика той, когато товарът се наклони още повече.
Най-сетне Дерин разбра плана му. Тежестта им трябваше да наклони товара така, че да успее да се промуши между дърветата. Освен това, висейки отстрани, щяха да бъдат предпазени от директните удари.
Още един бидон профуча покрай тях и едва не ги сплеска, след което се пръсна на земята. Няколко висулки, подобни на ками, паднаха наоколо, но „Левиатан“ вече се издигаше. Най-сетне бяха на няколко метра над опасността.
- Не се сърдите, че ви спасих, нали, господин Шарп? -ухили се Нюкърк.
- Всичко е наред, господин Нюкърк - отговори тя, като стисна мрежата по-здраво. - И без това ми бяхте длъжник.
Когато върховете на дърветата останаха далеч под тях, Дерин се покатери обратно на товара и го намести в хоризонтално положение. След това, докато се издигаха към кораба, разгледа по-внимателно какво има вътре. Изглеждаше като осолено говеждо. Огромни количества осолено говеждо.
- На какво ти мирише това? - попита тя Нюкърк.
- На закуска.
Тя кимна. Наистина имаше аромата на бекон, който само чака да бъде хвърлен в тигана.
- Да - съгласи се тя, - но чия закуска?
•ЧЕТИРИ•
- Продължаваме да летим в северозападна посока -погледна към бележките си Алек, - на петдесет и пет градуса, ако мога да вярвам на писанията си.
Волгер се намръщи към картата на масата.
- Бъркате, Алек. В тази посока няма нищо. Нито градове, нито пристанища. Гола пустош.
- Ами... - Алек се опита да си спомни какво му беше обяснил Нюкърк: - Може би има връзка с това, че земята е кръгла, а картата плоска.
- Да, знам. Вече изчислих широкия кръгов маршрут -показалецът на Волгер мина по картата между Черно море и Токио, - но това остана зад гърба ни, когато завихме на север от Омск.
Алек въздъхна. Явно всички освен него разбираха въпросния маршрут. Преди началото на войната граф Волгер бе служил като кавалерийски офицер при баща му.
Откъде знаеше толкова много за навигацията?
През прозореца на каютата се виждаше как сенките пред „Левиатан“ се издължават. Поне слънцето бе съгласно с Алек, че корабът лети на север.
- Всъщност - каза Волгер - трябваше да летим на югозапад, към Циндао.
- Немското пристанище в Китай? - намръщи се Алек.
- Точно. Там има половин дузина Машинистки бойни кораби. Те заплашват Дарвинистката търговия в Пасифика, от Австралия до Хаваите. Според вестниците, които доктор Барлоу бе така любезна да ми предостави, японците се готвят да обсадят града.