Алек погледна нагоре. Полуразрушена ниска дървена кула висеше заплашително над палубата.
- Пожар! - извика някой.
Още един от балоните беше пламнал. Маслото в горелката се бе разляло върху палубата и успя да подпали п покрива. Екипажът на капитан Хобс се бореше с пламъците, които обхванаха дори дрехите.
- Това е водна кула! - Малоун посочи кулата, в която се бяха блъснали.
Алек се огледа. Нямаше инструменти, годни за работа, но зърна едно от витлата, което бе счупено. Той вдигна едната перка. Бе метър дълга и не особено остра, но пък доста тежка. Алек замахна и удари водната кула.
Пожарът зад гърба му се разрастваше.
Кулата обаче започна да се разпада под ударите. Дървото бе старо п изгнило, а пироните - ръждясали. Скоро дъските се разхлабиха.
Но вода не потече.
Малоун бързо се покатери отгоре.
- Дявол да го вземе, празна е!
Алек изпъшка и погледна към огъня. Той бе стигнал дървената палуба на автобуса. Екипажът на „Левиатан“ вече отстъпваше от яростните пламъци.
- Ваше Височество! - извика капитанът. - Натам! Има противопожарен изход!
Алек премигна. Не можеха просто да оставят сградата да изгори, нали?
- Хайде, Ваше Величество! - извика Малоун и го хвана за ръката.
Тогава Алек усети капка вода да пада върху лицето му и вдигна ръка, за да я избърше. Последваха я други и за миг си помисли, че това е дъжд, завалял в невероятно подходящ момент.
След това обаче долови познат мирис.
- Отходни води - обади се Боврил изпод палтото му.
- Точно. - Алек подуши миризмата от отпадъчните материали на различните видове, омешани в стомаха на летящия кит. Заслони очи и видя корема на „Левиатан“ на около стотина метра над тях. Тръбите за баласт течаха. Пороят заплющя наоколо и огънят угасна със съскане.
Някой отгоре явно бе гледал какво става, за да забележи как автобусът припламва срещу нощното небе. Същият човек явно бе предупредил мостика за случващото се.
- Господни Шарп - изкикоти се Боврил.
Горещината на пожара си бе отишла. Алек установи, че се поти на студения есенен вятър. Свали съсипаното самурено палто и Боврил скокна на рамото му. Пороят намаляваше, а „Левиатан“ стана по-малък в небето, издигайки се нависоко. Без излишен баласт, той бързо набираше височина, отдалечавайки от всякакви възможни атаки с ракети.
- С един удар два заека - промърмори Алек, след което огледа покрива. Доктор Бъск преглеждаше Никола Тесла и един от членовете на екипажа, но сякаш никой не бе сериозно пострадал. Дочу се сигнал на пожарна.
- Погледнете насам, Ваше Величество! - извика Еди Малоун, прикривайки с ръка фотоапарата. Правеше снимка на съсипания автобус, а на преден план отново бе Алек.
Нямаше смисъл да се мръщи, предположи момчето, затова покорно стисна зъби. Апаратът проблясна и момчето примигна, за да прогони звездичките пред погледа си. Когато отново виждаше ясно, забеляза колко близо е Малоун до ръба на сградата.
И осъзна, че по време на катастрофата е спасил живота на журналиста. Ако не го бе видял и хванал, мъжът щеше да е мъртъв. Така тайната на Дерин щеше отново да е в безопасност.
Алек обаче му бе отървал кожата, така както не бе казал и дума в нейна защита. Сякаш не можеше да спре да я предава.
И тогава му хрумна нещо. Без да му мисли много, той пресече изпочупената палуба на автобуса, приближи репортера и му прошепна нещо. Апаратът отново проблясна.
- Спасих ви живота по време на катастрофата, нали така, господин Малоун?
Мъжът се замисли, след което кимна.
- Предполагам, че да. Благодаря ви!
- Няма за какво. Бихте ли ми се отплатили, като публикувате статията за Дерин?
- Опасявам се, че не, Ваше Величество - изсмя се Малоун.
- Така си и мислех - усмихна се Алек и постави ръка на рамото му. - За щастие, имам резервен план.
Кошмарът се бе завърнал.
Всичко си беше както винаги - горещината, мирисът на пропан, ужасното пукане на въжетата. След това падаше на земята, след като баща й я избута от гондолата, а тя го видя как отлита и изгаря.
Дерин знаеше, че сънят ще дойде веднага щом затвори очи. В крайна сметка бе видяла как ракетата се издига от мрачните води и удря автобуса, за да подпали един от крехките балони. Ужасното видение не бе напуснало съзнанието й дори след като вестоносният орел дойде след час с новината, че всички са спасени.