Барлоу щракна с пръсти към Таса.
- Докато мъничкият ви скелет си стои в гардероба, може да бъдете доста полезен на Зоологическото дружество. А сега се пригответе, господин Шарп.
- Господни Шарп - повтори Лорисът.
Пътуването им по река Хъдсън мина чудесно. Статуята на Свободата се издигаше на юг, а пред тях бяха небостъргачите на Манхатън. Дори димът от двигателя изглеждаше величествено на фона на ясното синьо небе. През последните няколко месеца Дерин се бе привързала към Машинистките двигатели, точно както Алек бе станал малко Дарвинист. Вече усещаше звука на моторите като нещо естествено. Той дори успокояваше болката в коляното й.
Придружаващите я доктор Барлоу и войници бяха посрещнати на доковете от въоръжен самоход. Той бе по-малък от истинска бойна машина и достатъчно гъвкав за трафика в Ню Йорк, но определено бе направен от бронебойна стомана. След снощната атака никой не можеше да излезе от „Левиатан“ без охранителни мерки, поради което Дерин бе прибрала под жакета си нож, а върху бастуна й имаше огромна метална топка.
Наистина куцукаше, но бе сигурна, че няма да се даде лесно, ако се стигне до бой.
Самоходът си проправяше път през тълпите и трамваите. Докато пътуваха на север, сградите станаха но-ниски и напомняха повече на лондонски къщи, отколкото на небостъргачи. Въздухът бе по-чист, отколкото в Истанбул, тъй като тук разчитаха повече на електричеството, отколкото на парата, благодарение на влиянието, оставено от Тесла и другия голям американски изследовател Томас Едисън.
Най-накрая самоходът стигна сръбското консулство, огромна и мрачна каменна сграда, пътеката към която бе оградена от полицаи.
- Мътните да го вземат. Изглеждат готови за битка. -Дерин погледна към малките прозорчета. - Германците обаче не би трябвало да са толкова тъпи, че да рискуват атака в центъра на Манхатън.
- Германците изпитват търпението на президента Уилсън - отвърна изследователката, - но страната и без това е разделена. В „Ню Йорк Свят“ написаха тежки думи по адрес на Машинистите, но според вестника на Хърст атаката е дело на анархисти.
- Тоя май наистина е немски агент.
- Със сигурност не харесва британците - самоходът спря и доктор Барлоу изпъна рамене, - а и германците знаят, че една ракета не стига, за да въвлечеш Америка във война.
- Госпожо - намръщи се Дерин, - смятате ли, че германците са искали да ударят Алек или по-скоро са се целили в Тесла?
- Миналата нощ в Тесла - въздъхна доктор Барлоу, - от днес нататък обаче приоритетите им ще се сменят.
Зад стените на консулството бе лесно да забравиш за въоръжените войници в него. Икономи с бели ръкавици и кадифени сака взеха шапката и палтото на изследователката, а звуците на танцова музика отекваха сред мраморните стени. Когато стигнаха някакво стълбище, доктор Барлоу внимателно подпря ръката на Дерин и облекчи малко измъченото й коляно.
Зверчето върху раната на Дерин вършеше работата си бързо и сега тя ходеше, без да куца. Въпреки това бе доволна, че има бастун. Гласовете н музиката пред тях се засилиха, докато накрая икономът не ги заведе в голяма, претъпкана бална зала.
А там празненството течеше с пълна пара. Половината от мъжете бяха във военни униформи, а другата - в официални костюми. Дамите носеха рокли, някои от които стигаха едва до прасеца им. Лелите на Дерин щяха да бъдат скандализирани, но това вероятно бе само още един знак за бързата промяна в положението на американските жени.
Разбира се, това сега нямаше значение за Дерин, след като тайната й бе отново в безопасност. Нямаше да остане в Америка, а щеше да работи за загадъчното дружество на доктор Барлоу. Облекчението й тази сутрин бе толкова голямо, че й бе отнело цял ден, за да осмисли простичкия факт, че след отлитането на „Левиатан“ тази нощ щеше да напусне Алек.
Той се появи точно когато мисълта за това я връхлетя, с Боврил на рамо и застанал сред група занемели цивилни.
- Простете, госпожо.
Доктор Барлоу последва погледа на Дерин.
- О, да. Но ви моля... бъдете дипломатичен, господин Шарп.
- Прощавайте - отвърна Дерин, - но бях достатъчно дипломатичен, за да ви заблудя през последните три месеца.
- Да се хвалиш, е невъзпитано, млади човече!
Дерин само изсумтя и си проправи път през стаята. Скоро дочу Тесла, който рекламираше комерсиалния потенциал на Голиат - как може да се използва не само за разрушения, но и за прожекции на филми и безплатна енергия за целия свят.