Тя застана в края на кръга от слушатели, докато Боврил не я забеляза. Зверчето промърмори нещо в ухото на Алек и скоро той се отдалечи от господин Тесла, който дори не забеляза.
След миг двамата бяха сами в един от ъглите на залата.
- Дерин Шарп - прошепна тихо Боврил.
- Да, зверче. - Тя погледна към Алек, докато галеше лориса по главичката. - Благодаря ти.
Алек отново се усмихна така, както правеше всеки път, когато е горд от себе си.
- Обещах да запазя тайната ти, нали?
- Да, като лъжеш. Не като разкриеш истината!
- Не можех да позволя да те унижат. Ти си най-добрият войник, когото познавам.
Дерин извърна поглед. Искаше да каже много неща на Алек, но не му бе нито мястото, нито времето. А и не подхождаше на един войник.
- Волгер сигурно ти е много ядосан - започна тя.
- Напротив, плашещо спокоен е. - Погледът на Алек мина над рамото на Дерин, но тя не се обърна, за да го проследи. - В момента, докато си говорим, омайва френския посланик. Ще ни трябва признанието ни, ако искаме да вземем трона.
- Зарежи трона. Важното е, че си жив!
- Черен гологан се не губи - отвърна на погледа й Алек.
- Ох, извинявай, че ти се сопнах - въздъхна тя, - просто не спах добре.
- Беше точно като катастрофата с баща ти, нали? -разпери ръце той. - Но аз се измъкнах цял-целеничък. Може би проклятието е развалено. От провидението.
- Или късмета. - Тя погледна настрани. - Сега обаче отново съм курсант Дилан Шарп и ще трябва да замина с „Левиатан“. Тази нощ.
- Как забравих, че сме на неутрален терен. - Алек помръкна, осъзнал чак сега, че запазвайки тайната й, я е отпратил далеч от себе си. - Няма шанс да те изхвърлят, нали?
- Не. - Тя огледа хората с красиви костюми. Никой не ги наблюдаваше, но й се струваше нередно да се сбогуват в тълпата.
- Може би още можеш да... - прокашля се той. - Ами ако останеш?
- Какво? Да дезертирам?
- Че защо не? Рано или късно ще разберат коя си, Дерин. Сега, след като опазих тайната ти, може да се присъединиш към мен без скандали.
- Дезертьорството е по-лошо от скандал, Алек. Не мога да зарежа екипажа си.
- Те обаче ще те зарежат, ако разберат истината за теб.
Тя остана загледана в него, след което сви рамене. Беше
прав, но нямаше значение.
- Страната ми е във война. Няма да я изоставя.
- Можеш да помогнеш на страната си, като спреш войната. Остани с мен, Дерин.
Тя поклати глава. Не можеше да говори. Искаше да остане, разбира се, но не от някакви благородни подбуди. Колкото и ужасна да бе войната, нейната цел не бе световният мир. А и съдбата закриляше принцовете, не обикновените войници.
А това, което Дерин искаше, бе недостижимо, независимо дали останеше тук, или заминеше на десет хиляди километра.
Алек, разбира се, не можеше да прочете мислите й, затова изпъна рамене и измънка:
- Извинявай. Постъпих глупаво, като те помолих. Всеки от нас трябва да изпълни дълга си. Всъщност в момента господин Тесла разговаря с много богати и влиятелни мъже. Ще ни трябват парите им, ако искаме да направим подобрения по Голиат.
- Върни се тогава и ги впечатли с латинския си.
- Колкото по-бързо свърши войната, толкова по-бързо ще можем... - Гласът му заглъхна.
- Да се видим отново, да.
Алек тропна с пети.
- Сбогом, Дерин Шарп.
- Сбогом, Александър от Хохенберг.
Усети как в гърлото й засяда буца. Ето че се случваше. Години наред нямаше да се видят, а тя успя само да каже:
- Само не се размеквай и не ми целувай ръката.
- Не бих дръзнал. - Алек направи крачка назад, все едно се опитваше да си тръгне, но не може. След това погледът му мина над нея и той се усмихна с облекчение.
- Пък и има още някой, който иска да се види с теб.
- Не ми казвай, че е онзи гад Малоун. - Дерин притвори очи.
- Съвсем не - отвърна Алек. - Става дума за посланика на Османската република и красивата му млада асистентка.
- Кой и какво? - недоумяваше Дерин, докато се обръщаше.
За да види пред себе си Лилит и Кизлар ага.
Лилит бе дъщеря на Завен, революционера, сприятелил се с Алек и Дерин в Истанбул. Кизлар ага, от друга страна, бе личният съветник на султана. Завен бе загинал в революцията, но властта на султана бе паднала.
Какво тогава търсеха двамата стари врагове в Ню Йорк... и то заедно?
- Господин Шарп! - Лилит прегърна силно Дерин.
За момент Дерин се уплаши, че момичето ще я целуне, както когато се видяха последно. Когато обаче се отдръпна, Лилит само се усмихна съучастнически.