- Ах, въздухоплавателят - рече Кизлар ага и стисна ръката на Дерин. Бе облечен в официален костюм, съвсем различен от османската униформа. Механичната записваща сова обаче все така стоеше на рамото му, а механизмите й работеха.
- Радвам се да ви видя отново.
- И аз! - отвърна Дерин. - И двама ви. Но е малко неочаквано!
- Неочаквано за всички нас, мисля - каза Лилит, докато наблюдаваше как Алек си проправя път обратно до обкръжението на Тесла. Дерин си наложи да не направи същото.
Може би войната наистина щеше да свърши скоро и двамата щяха да се видят отново. За момента обаче мисълта за Алек само усложняваше и без това объркания й живот.
- Мислех, че ще си заета с управлението на Османската република.
- И аз - отвърна момичето и от устата й изхвръкна ругатня, която никак не подхождаше на млада дама, - но според Комитета обаче в бунтовете ме бива повече, отколкото в управлението. Затова ме пратиха на другия край на света.
- Това не е голямо наказание - усмихна се Кизлар ага, -или поне така се надявам, защото и аз съм тук!
- Алек каза, че вие сте посланикът - каза Дерин. - Така ли е, сър?
- Посланик на Османската република в Съединените американски щати - изпъна рамене мъжът. - Доста дълга титла, с която възнаградиха съвсем дребна услуга.
- Не толкова дребна, сър - поклони се Дерин. В нощта на Османската революция Кизлар ага беше отвлякъл собствения си суверен, султана, в летящата му яхта. Благодарение на това бунтът бе свършил за една нощ.
- Мисля, че спасихте няколко хиляди живота.
- Просто свърших работата си и спасих моя господар, султана. Сега той живее щастливо в Персия.
- И заговорничи срещу новата република! - изсумтя Лилит. - Шпионите му са навсякъде!
- И не само неговите - отвърна Дерин, - както открихме снощи.
- Добре казано. - Кизлар ага се протегна, за да изключи совата си. Механизмът спря, а той снижи глас: - Както може би си спомняте, господин Шарп, кайзерът бе добър приятел на стария султан. Все още имам доста контакти с германците.
- Наскоро научихме интересни неща от тях - пристъпи напред Лилит. - Тайни, които правителството не може да издаде на британците. Не и официално.
- Ами неофициално? - попита Дерин.
- Ако никой не разбере откъде е изтекла информацията... - Кизлар ага се огледа наоколо. - Може би трябва да се разходим и да си припомним славните времена на революцията!
- Чудесна идея - съгласи се Лилит и хвана Дерин за рамото.
- Не бива да напускам доктор Барлоу.
- По-добре е да не се събираме цяла тумба - прошепна Лилит. - Ще се върнем до час, а това, което имам да ти казвам, си струва невъзпитания жест.
о о о
Не беше трудно да се измъкнат незабелязано. Доктор Барлоу бе намерила група изследователи с бомбета, с които да си говори, а Лилит явно добре познаваше консулството. Тя поведе Дерин през кухните, а после излязоха през задния вход, където двама полицаи ги изгледаха изненадано, но очевидно нямаха заповеди да пречат на хората да излизат.
Докато вървяха по асфалтовите улици на Манхатън, Дерин усети болка в коляното. Не се бе обаждала цял ден, но есенният хлад и бързата крачка на Лилит отново предизвикаха жуженето. Лилит вдигна въпросително поглед, когато Дерин започна да се отпуска по-тежко на бастуна си.
- Значи не е просто за показ?
- Не, изтърсих се лошо с аероплана. Може би трябва да намалим темпото.
- Добре - забави крачка Лилит, - надявам се обаче, че още можеш да се биеш?
- Изобщо не си се променила - изсумтя Дерин.
- Нито пък светът - отвърна Лилит и разголи крак, за да покаже малък пистолет „Маузер“. - Щеше ми се да не си в тази британска униформа. Изглеждаш доста подозрително.
Дерин се огледа. Наоколо бе пълно с хора, парни трамваи и ръчни колички. Звучаха различни езици и дори забеляза няколко надписа на немски.
- Това ми е униформата - уточни тя.
- В турски дрехи ми харесваше повече - отвърна Лилит. -Ще е по-добре да идем на някое по-тъмно местенце. Ходи ли ти се на кино?
- Всъщност да - отвърна Дерин. Всичко свързано с киното й бе станало интересно покрай разказите на Алек. - Има ли наблизо?
- И още как - усмихна се Лилит. - Не забравяй, че все пак сме в Ню Йорк.
При следващия завой Дерин се намери пред огромен знак, покрит с електрически светлини, които примигваха като светулки. Огромни букви гласяха: кино на
ПОСОЛСТВОТО, ЦЕЛОДНЕВНИ КИНОПРЕГЛЕДИ.
Когато приближиха касата за билети, Дерин пребърка джобовете си. Естествено, не намери и монета.
- Прощавай, Лилит, но нямам долари.