Выбрать главу

-    Нищо. Рискувала си живота си за революцията -отвърна момичето. - Можем да ти купим билетче.

Киното приличаше на обикновен театър, с няколкостотин места, пръснати пред огромна авансцена, от която ги гледаше гигантски правоъгълен екран. Бе късен следобед и нямаше много хора. Дерин и Лилит си проправиха път до задните седалки. Точно тогава газовите лампи избледняха.

-    Защо се крием? - попита Дерин веднага щом седнаха. -Страх те е от германците?

-    Народите в Османската империя дълго време се радваха на благоразположението на кайзера. Все още ни трябват инженерите му, за да могат машините ни да работят.

-    Разбира се. - Дерин помнеше, че всяко ъгълче от Истанбул бе опасано с парни тръби и други механични измишльотини.

-    Германците отчаяно имат нужда от повече съюзници -приведе се към нея Лилит, - тъй като Австро-Унгария се разпада. Преди две седмици отблъснаха масирана руска атака, но бойните мечки само се пръснаха в гората. А те все още са гладни.

Дерин преглътна, като си спомни прегладнелите чудовища от Сибир. В населена местност щеше да е много по-зле, като в някоя приказка на ужасите, където горите гъмжат от диви зверове.

-    Затова се правим, че смятаме да се присъединим към Машинистите - сви рамене Лилит. - Засега върши работа.

Зад тях се чу тракане. Дерин се обърна и видя огромна машина да изпраща светлина към екрана.

Първоначално всичко бе размазано, както й бе разказал Алек. Но след няколко минути очите на Дерин свикнаха и пред нея се появи задимена зала, в която призрачнобледи боксьори си разменяха удари.

Лилит се настани удобно на мястото си и очите й заблестяха.

-    Не само слабостта на Австрия плаши германците. Те вярват, че Голиат ще проработи.

-    И с основание. Трябваше да видиш какво е направил в Сибир. Километри наред, в които не бе оцеляло нито едно дърво.

-    Видях го. Всички го видяхме. - Лилит посочи екрана. -Тесла филмира случилото се в Сибир. Кинопрегледите му се появиха преди две седмици. Днес може и да видим някой.

-    И едва не погуби кораба ни - извика Дерин, - когато го натовари с всичките си камери и джунджурии!

Сега обаче разбра смисъла. Както казваше Алек, смисълът на оръжие като Голиат е да уплаши хората толкова, че никой да не посмее да го използва.

Лилит се загледа в боксовия мач. Раменете й леко потръпваха, като че самата тя раздава крошета.

Въпреки това не спря да говори.

-    Миналата седмица посланикът ни попита немските си приятели: „Как можем да ви помогнем сега? Не искаме Истанбул да изгори напълно“. Но те му казаха да не се безпокои. Имали планове за господин Тесла.

-    Ракетата!

-    Това бе само предупреждение.

Лилит се огледа наоколо. През на няколко реда от тях имаше две ученички и никой друг, който би могъл да ги чуе.

-    Ако Тесла не го схване, смятат да унищожат Голиат веднъж и завинаги, ако трябва и с нашествие.

-    Нашествие? Тук? Но така ще въвлекат и Щатите във войната!

-    Враг от другата страна на океана е много по-добър вариант от това градовете им да бъдат сравнени със земята. - Гласът на Лилит спадна до шепот: - Насам е тръгнало нещо, наречено Wasserwanderer. Това е, което мога да ти кажа.

-Ходещият по вода? - преведе си го Дерин.

-    Посланикът смята, че е някаква подводница, която обаче може да се движи и като амфибия.

Дерин се намръщи. Не бе чувала за машини амфибии, но сега схвана логиката. Голиат бе на остров край Ню Йорк, недалеч от морето. Самият Тесла бе казал това.

Със сигурност той се бе подсигурил срещу обикновени нападатели. Но можеше ли да спре брониран самоход, изплувал от вълните?

-    Ще нападне без предупреждение, през нощта - каза Лилит. - След това ще се прибере обратно в океана, оставяйки след себе си само разрушения, без улики за това кой го е сторил. Американците може и да не разберат какво се е случило.

-    Предупреди ли Тесла?

-    Не - поклати глава Лилит, - а и той не може да направи нищо, освен да се оплаче във вестниците. Не е толкова богат, че да си осигури частна армия все пак. А да го каже на американците е безсмислено. Те няма да изпратят боен кораб да охранява частната собственост на един човек само заради слух. Особено когато въпросният човек е със самочувствието на бог и демонстрира наляво и надясно постиженията си!

Дерин кимна. Някои от вестниците вече задаваха въпроса дали е редно един човек, дори и Тесла, да разполага с такава сила. В крайна сметка, ако Голиат проработеше според очакванията, той можеше да стане властелин на света с натискането на едно копче.

-    Значи искаш да помогнеш?