- Сама ще си помогнеш. - Лилит се извърна от екрана. Боксовият мач бе спрял. Докато презареждаха проектора, момичетата отпред започнаха да си бъбрят за момчета. -„Левиатан“ има силата да спре самоход и е достатъчно тих, за да остане скрит, докато Тесла завършва проучванията си. Бих искала да ви напомня, господин Шарп, че успехът му е изцяло в полза на британците.
- И това е вярно.
- Можеш ли да предадеш съобщението, без да казваш кой ти го е казал?
Дерин кимна. Само изследователката трябваше да узнае. Сега, след като Тесла бе извън кораба, щеше да командва останалите както преди.
- Знаех си, че мога да разчитам на теб - усмихна се Лилит, а после рязко смени темата: - Още си влюбена в Алек, нали?
Дерин отвори уста, но от нея не излезе нито звук. Апаратът отново започна да работи и озари салона с бледата си светлина. Тя се прокашля, но устата й бе твърде пресъхнала, за да проговори.
- Изглежда пораснал - продължи Лилит, - вече има цел в живота.
- И то каква - намери сили да отговори Дерин. - Втълпил си е, че му е предречено да спре войната. Било провидение, част от божествен план.
- Ако наистина го вярва, е забравил първото правило на войната.
- А то е...
- Нищо не минава по план. Научил е обаче тайната ти, нали?
Дерин си пое рязко въздух. Бе забравила колко проницателна може да бъде Лилит.
- Да. Това съвсем обърка нещата.
- А не бива. Сега можеш да му кажеш какво искаш.
- За да го направя, първо трябва да разбера какво искам.
Част от нея копнееше да остане в Америка с Алек, но това означаваше да сложи кръст на кариерата си. Можеше да приеме предложението на Зоологическото дружество или дори да остане във Военновъздушните сили, но така оставаше и рискът да я открият и да загуби всичко.
Бе толкова объркано!
Извърна очи от Лилит и погледна към екрана точно за началото на следващия кинопреглед.
„Левиатан“ цъфна пред нея над огромна хълмиста пустиня. Образът бе размазан и безцветен, но ярък в паметта й. Гледната точка се смени и тя осъзна, че по корабите на генерал Виля е имало камери.
Така тя видя „Левиатан“ отгоре. Камерата надничаше от скалите, докато въздушният кораб се спускаше към каньона на генерала. Екипажът и зверчетата се щураха по върха като буболечки, а металните нокти на артилерийските ястреби проблясваха на слънцето.
Внезапно на екрана се появи крилата фигура на летец с аеропланни криле, загледан в камерата. Дерин примигна, видяла собственото си лице на голям екран.
След това се появи надпис:
СМЕЛИЯТ ЛЕТЕЦ ИЗПИТВА КРИЛЕТЕ CИ!
- Изпитва! - повтори сърдито тя. Все едно бе пляскала с тях като кокошка, а не се бе борила да спаси кораба си!
Момичетата пред тях се разхилиха, когато знакът изчезна и я посочиха на екрана.
- Мислят те за хубаво момче - отвърна Лилит. - II не ги упреквам.
- Срокът ни от двайсет и четири часа на неутрална територия изтича тази нощ.
- Кофти. Алек остава, нали?
- Да. Вече работи за Тесла.
- Бедничкият Дилан.
Алек се появи на екрана, застанал срещу огромните бикове на Панчо Виля.
- Ти обаче не се казваш Дилан, нали?
Дерин поклати глава, но не каза нищо повече. Лилит и без това беше разбрала всичко останало за нея. Нека се сетеше сама.
- Наистина ли искаш да останеш мъж завинаги?
- Какво значение има дали искам, или не? Вече не е възможно. Твърде много хора знаят истината.
Дерин се загледа в момичетата. Те бяха сами и изглежда, не се срамуваха от това.
- Но може и да не се наложи. Тук явно жените могат да летят с балони и да пилотират самоходи. Доктор Барлоу смята, че британките ще могат да гласуват след края на войната.
- Дрън-дрън. Комитетът обеща същото, докато бяхме бунтовници - поклати глава Лилит, - но сега, когато взехме властта, никой не бърза заникъде. А когато го поставих на въпрос, ме изпратиха на хиляди километри далеч.
- Въпреки това се радвам, че си тук - тихо каза Дерин.
Никога преди не бе говорила за Алек. На никого. Това му беше лошото да водиш двойствен живот. Тази работа никак не подхождаше на войник, но все пак бе част от нея.
- Веднъж го целунах - прошепна тя.
- Браво на теб. Как реагира?
- Ъъ... - въздъхна Дерин - ами събуди се.
- Събудил се е? В каютата му ли се промъкна, господин Шарп?
- Не! Как смееш? Падна п си удари тъпата глава, ето това стана! Беше лекарска помощ!
Лилит сподави смеха си, а Дерин се загледа мрачно в екрана. Може би трябваше да признае на света коя е. Така щеше да престане да живее в лъжи.
Но причината да не може да го направи отново се появи пред очите н. Летенето си беше летене, а всяка минута на