Алек побутна едрия задрямал човек зад гърба си.
- Майстор Клоп, пристигнахме.
Клоп огледа сънено Голиат.
- Изглежда сякаш някое дете е решило да си поиграе на механик.
- Дете с богати покровители - промърмори Волгер. Той се суетеше около огромното количество багаж, което бе помъкнал, като разпределяше тежестта между Хофман и Бауер.
Алек погледна към Тесла, застанал отпред до пилота, и снижи глас:
- Майстор Клоп, чували ли сте за нещо, наречено ходещ по водата? Подводница или нещо такова?
- Ходещ по водата - повтори Боврил.
- Виждал съм работен модел - намръщи се мъжът и прогони съня от очите си, - около четвърт от реалния размер. Само дето бъркате, млади господарю.
- В какъв смисъл.
- Ходещият но водата не е подводница с крачка, а сухопътна машина, която не пропуска вода. Тя ходи по дъното на езерата и реките, като рак.
- Такава машина не би могла да прекоси океана, нали? -намръщи се Алек.
Клоп погледна към Хофман, който отвърна:
- Няма начин, сър. Налягането ще я смачка след няколкостотин метра.
- Смачка! - въодушевено повтори Боврил.
- Значи е било празна заплаха - въздъхна облекчено Алек.
Тогава обаче Хофман проговори отново:
- Може обаче да я пренесеш с кораб на другия край на океана и да я пуснеш на по-плитко.
Клоп се замисли за миг, след което кимна.
- Да, на около петдесет километра от сушата например.
- Разбирам - отвърна Алек. Той не виждаше как немците могат да прекарат кораб през британската блокада, но пък можеха да използват подводница.
- Какво разбирате? - намеси се граф Волгер. - Откъде научихте за тази машина?
- От вестниците - излъга Алек, без да му мигне окото. Напоследък му се удаваше. Бе малко стряскащо, но доста полезно.
- Бяха писали за заплахите на кайзера срещу Тесла.
- И някакъв вестник знае за тайните немски оръжия? -попита Волгер.
- Просто спекулираха - сви рамене Алек.
Волгер присви очи, но тогава машината спря. Вратата се отвори и Алек скокна навън, за да помогне на Клоп. Репортерите изскочиха от мотокара, който следваше самохода, и насочиха камерите сп към Голпат.
Въздухът миришеше на сол. Морето бе от другия край на острова, на около двайсет километра, но Лонг Айлънд беше съвсем близо. Според морските карти, които Алек бе проверил, дъното беше доста плитко. За ходещия по водата, или по-скоро под водата, щеше да е фасулска работа да мине по него.
Алек се загледа в небето, макар да знаеше, че „Левиатан“ е прекалено далеч и няма да се покаже. Но може бн щеше да забележи нещо от централната кула на „Голиат“...
Волгер го гледаше изпитателно, затова Алек сведе поглед и избърза напред. Тесла вече бе тръгнал към кулата, готов за последните приготовления на оръжието. Ако те проработеха според очакването, нощта на изпитанието щеше да промени цвета на изгрева над Берлин - като предупреждение за това, което може да стане.
Германците нямаше как да го пропуснат.
О & О
Контролната зала на Голиат изглеждаше като Машинистка версия на мостика на „Левиатан“. Тя се подаваше от покрива на електроцентралата и имаше високи прозорци, които разкриваха прекрасна гледка към кулите и потъмнялото небе. В центъра на стаята имаше огромен контролен пулт с лостове и циферблати. Около нея бяха скупчени четири кутии с колелета, покрити със светещи туби и стъклени сфери.
Тесла раздаде заповеди на хората си, като умело използваше дузина телефони, свързани с другия край на комплекса. След няколко минути пушекът от комините стана два пъти по-гъст. Контролната зала се изпълни с жужене и Козинката на Боврил се изправи.
- Завладяващо, нали. Ваше Височество?
Алек се обърна, изненадан, че Адела Роджърс го е заговорила. Репортерката на Хърст му се бе сърдила цели две седмици, задето беше разкрил истината за писмото от папата на Еди Малоун, един от хората на Пулицър, вместо на нея. Изглеждаше обаче развълнувана от момента. Очите й заблестяха заедно със сферите и тръбите наоколо.
- По-скоро се чувствам облекчен - отвърна Алек. - Може би приближава краят на войната.
- Не може би, а със сигурност - обади се Тесла от контролите. - Доверието ви в мен ще бъде възнаградено още тази нощ. Ваше Височество.
- Господин Тесла, как ще изглежда тестът от тук? -вдигна тефтера си госпожица Роджърс.
- Голиат е оръжие на принципа на земния резонанс, което използва планетата като кондензатор. Това, което ще видите, е лъч чиста енергия, излизаща от земята под нас и стигаща чак до тропосферата!