- Това няма ли да застраши някой летателен съд? -намръщи се Алек.
- Не н този път - ръцете на Тесла се спряха на контролите, - но ако някога стрелям с целия капацитет на Голиат, ще предупредя над нас да не лети нищо в радиус от поне десет километра. Мисля, че това ще е достатъчно.
- Дано не се стига дотам - обади се госпожица Роджърс.
- Дано - съгласи се Алек и си напомни да предупреди
Дерин в следващото си писмо.
Боврил се размърда неспокойно върху рамото му п се опита да приглади Козинката си. Алек го погали и усети статично електричество. Въздухът миришеше на озон, също както когато с Дерин очакваха над Пасифика приближаващата буря.
Нощта, в която тя го бе целунала.
- Кайзерът може да бъде много упорит - каза госпожица Роджърс. - Колко време ще му оставите да се предаде?
- Това зависи от експеримента тази нощ. - Тесла вдигна очи от машината. На лицето му играеше зловеща усмивка.
- Ако Голиат проработи както трябва, една-единствена демонстрация би трябвало да бъде достатъчна.
Дори един тестови изстрел изискваше огромна енергия. Щяха да минат часове, преди кондензаторите на оръжието да се напълнят. Затова, докато комините бълваха пушек и стрелките по циферблатите бавно се покачваха нагоре, господин Тесла покани на вечеря гостите си в богато украсената зала, която се намираше под контролната.
Изследователят стоеше начело на масата и както винаги бе поръчал няколко ястия и вина, макар вече да бе доста късно. Алек знаеше какво да очаква, тъй като вече бе изстрадал лабораторните демонстрации в Манхатън, които продължаваха до малките часове.
- Това ще отнеме цяла нощ, нали? - обърна се той към Волгер.
- Слънцето ще изгрее в Берлин в седем часа, сър -прокашля се Бауер от другата страна на масата. - Значи трябва да сме готови за полунощ.
- Разбира се - отвърна Алек. - Браво, че го забеляза, Ханс!
- Наистина ли смятате, че ще успее да спре войната с натискането на едно копче?
Алек не отговори тъй като първото ястие за вечерта пристигна. Това бе супа от костенурки, която Хофман и Бауер загледаха подозрително. Бяха пропуснали пировете на Тесла в Манхатън, но тук, в Лонг Айлънд, имаше по-малко журналисти и изследователи, затова бяха официално поканени. Инженерите на Тесла също присъстваха. В костюми изглеждаха също толкова безупречно, колкото и в престилките си на учени.
Както винаги, на масата на изобретателя бе забранено да има изкуствени животинки. Алек установи, че му липсва познатата тежест на рамото от Боврил и неговите весели безсмислици, особено когато говореше с шотландския акцент на Дерин.
- Не изглеждате особено ведър, Ваше Височество - каза Волгер. - Може би една разходка след вечеря ще ви се отрази добре.
- Малко е студено за това.
- Така е. А и във водата има неприятни неща.
Алек въздъхна. Бе казал прекалено много за ходещия по водата в присъствието на Волгер. Сега графът нямаше да миряса.
- Мислех си за посетителите - прошепна Алек, - за германците.
- Не знаех, че са поканени.
- Самопоканили са се.
Волгер погледна към другия край на масата, където Тесла забавляваше група репортери с изискванията си по подредбата на приборите. Винаги настояваше да има по три вилици, лъжици и ножове. В хотел „Уолдорф-Астория“ бяха свикнали на странностите му, но персоналът в Шоръм още се учеше.
- Кой ти каза за ходещите по водата? - попита Волгер.
- Дерин, но не бива да ти разкривам откъде е разбрала. Така или иначе, не можем да направим нищо друго, освен да чакаме.
- На това ли те научих? - възрази Волгер. - Винаги може да се подготвиш.
- „Левиатан“ е наблизо, готов да ни защити. А и подготовките са доста надценени. Фактът, че сме в Америка, а не в Алпите, е доказателство за това.
- А този, че си жив, доказва обратното - отвърна Волгер, след което се обърна и прошепна нещо на Бауер, Хофман и Клоп.
Алек се отпусна и започна да се наслаждава на храната, облекчен от това, че е споделил тайната си с Волгер. Графът наистина бе интригант, на когото не можеше да се има вяра, но едно бе сигурно - никога нямаше да наруши клетвата, която бе дал пред бащата на Алек. Всичко, което бе сторил, от отвратителните уроци по фехтовка до заплахите към Дерин, беше, за да опази Алек жив и да го види на трона.
- Ще бъдем готови, Ваше Височество - увери го графът, след като каза Каквото трябваше на останалите. Те продължиха да си говорят.
- Трябваше да се досетя, че имате скрит коз в ръкава си.