На няколко крачки от входа беше паркирана полицейска кола без опознавателни знаци. Качиха се в нея и потеглиха мълчаливо към кабинета му.
На влизане в сградата Джад се разписа във входната книга. Бигелоу пазачът го изгледа някак странно. Или си го бе въобразил?…
Качиха се c асансьор до петнадесетия етаж и тръгнаха по коридора. Пред вратата на кабинета му стоеше униформен полицай. Той кимна на Макгрийви и отстъпи встрани. Джад понечи да бръкне в джоба си за ключа.
— Вратата е отключена — каза Анджели.
Той я отвори и тримата влязоха вътре.
Приемната беше обърната c главата надолу. Всички чекмеджета бяха измъкнати, а съдържанието им — изсипано и разхвърляно по пода. Джад не вярваше на очите си; беше направо разтърсен от шока.
— Какво мислите, че са търсили, докторе? — запита Макгрийви.
— Нямам представа — каза Джад.
Отиде до вратата към кабинета си и я отвори. Макгрийви се движеше плътно зад гърба му.
И двете ъглови масички лежаха прекатурени, някаква лампа се беше разбила на парчета, а килимът беше облян и просмукан от кръв.
В дъното на стаята лежеше гротескно разчекнатото тяло на Керъл Робъртс. Беше гола. Ръцете й бяха вързани зад гърба със струна от пиано. Лицето, гърдите и половите й органи бяха залени c киселина. Пръстите на дясната й ръка бяха счупени. Лицето й — разбито и отекло, а устата й беше затъкната c мръсна кърпичка.
Двамата детективи следяха c внимателни погледи втренченото изражение на Джад.
— Побледнели сте — отбеляза Анджели. — Седнете.
Джад поклати глава и направи няколко стъпки. Когато проговори гласът му беше изпълнен c гняв.
— Кой… кой може да го е направил?
— А-а, това ще ни го кажете вие, докторе — каза Макгрийви.
Джад го изгледа.
— Никой не би могъл да й направи това. Тя не е сторила зло никому през живота си.
— Мисля, че е крайно време да смените плочата, докторе — каза Макгрийви. — Никой не искал да засегне Хансън, а го намерихме c наръган в гърба нож. Никой не искал да причини зло на Керъл, но я залял c киселина и я измъчвал до смърт. — Гласът му изведнъж стана метален. — И вие ми дрънкате врели-некипели, че никой не им мислил злото. Какво, да не сте глух, ням и сляп, по дяволите? Момичето е работило при вас в продължение на четири години. Вие сте психоаналитик. Да не седнете сега да ми ги разправяте, че хал хабер сте си нямали от личния й живот?
— Разбира се, че си имах хабер — каза със свити устни Джад — Тя имаше приятел, c който щяха да се женят…
— Чик. Вече разговаряхме и c него.
— Но той никога не би направил това. Той е порядъчно момче и обичаше Керъл.
— Кога за последен път я видяхте жива? — запита Анджели.
— Вече ви казах. Когато излязох оттук, за да отида при мисис Хансън. Помолих я да затвори кабинета. — Гласът му се пречупи и той преглътна c усилие, като си пое дълбоко дъх.
— Имахте ли планирани и други пациенти за деня?
— Не.
— Мислите ли, че това може да е било извършено от маниак? — запита Анджели.
— Трябва да е бил маниак, но дори и един маниак би трябвало да има мотив, за да го направи.
— Така мисля и аз — каза Макгрийви.
Джад се вгледа в тялото на Керъл. То напомняше на обезформена кукла, ненужна и захвърлена.
— Колко време още ще я държите така? — запита гневно той.
— Сега ще я изнесат — каза Анджели. — Коронерът1 и момчетата от отдела по убийствата са вече тук.
Джад се обърна към Макгрийви.
— Специално заради мен ли я оставихте така? — обърна се той към Макгрийви.
— Да-а — проточи тежко агентът. — Ще ви задам пак същия въпрос. Има ли нещо в кабинета ви, заради което биха направили това? — запита той, като посочи към тялото на Керъл.
— Не.
— А картоните на пациентите ви?
Джад поклати уморено глава.
— Не.
— Май не ни оказвате голямо съдействие, докторе — каза Макгрийви.
— Да не мислите, че не искам да заловите тоя злодей? — сопна се Джад. — Ако имах нещо в архивите си, което да ви е от полза, щях да ви го кажа. Познавам всичките си пациенти. Сред тях няма и един, който би бил способен да го извърши. Това е направено от външен човек.
— Откъде сте толкова сигурен, че някой не е търсил нещо от документацията ви?
— Никой не е ровил там.
Макгрийви го изгледа c явен интерес.
— Откъде сте толкова сигурен? — повтори той. — Та вие дори и не сте погледнали.
Джад се приближи до стената в дъното. Под зорките погледи на двамата мъже той натисна долната част на панела и стената се плъзна встрани, откривайки ниша c вградени рафтове, отрупани c магнитофонни ролки.
— Записвам всеки сеанс c пациентите си — обясни Джад. — А записите държа тук.