— Изглеждате добре. Обзалагам се, че доста от вашите пациенти се влюбват във вас, а?
Очите на Джад станаха ледени.
— Не разбирам накъде клоните.
— О, я стига, докторе. Разбира се, че ви е ясно. И двамата сме хора c богат жизнен опит. Представете си само, че някой педал влиза при вас и… що да види? Млад, красив лекар, пред когото може да си изплаче мъката. — Тонът му стана съвсем доверителен. — Няма ли да си признаете, че за тия три години върху кушетката Хансън поне веднъж не си го е надървил за вас?
Джад го изгледа без всякакво изражение.
— Това ли е вашата представа за човек c богат жизнен опит, лейтенант?
Макгрийви беше непоклатим.
— Могло е да се случи. И ще ви кажа още нещо, което също е могло да се случи. Вие споменахте, че сте съобщили на Хансън, че не е необходимо повече да ви вижда. Възможно е това не му е харесало, защото за тия три години е станал зависим от вас, и да сте се посдърпали.
Лицето на Джад потъмня от гняв.
Анджели разреди напрежението c въпроса си.
— Можете ли да се сетите за човек, който би могъл да го ненавижда, докторе? Или някого, когото той би могъл да ненавижда?
— Ако имаше такава личност, — изрече Джад — аз щях да ви я кажа. Считам, че познавах всичко, свързано c Джон Хансън. Той беше щастлив. Никого не ненавиждаше и не познавам или знам за такъв, който да го е ненавиждал.
— Браво на него. Вие действително сте голяма работа, докторе — каза Макгрийви. — Ще вземем картона му c нас.
— Не.
— Тогава ще го вземем със съдебно разпореждане.
— И да го вземете, вътре няма нищо, което да ви е от полза.
— Тогава какво лошо има в това, ако ни го дадете? — запита Анджели.
— Може да причини мъка на съпругата му и децата. На съвсем погрешен път сте. Ще откриете, че Хансън е убит от непознат.
— Не го вярвам — изсумтя Макгрийви.
Анджели опакова отново дъждобрана и върза пакета c канап.
— Ще ви го върнем, когато приключим c всички експертизи по него.
— Можете да го задържите — процеди Джад.
Макгрийви отвори вратата към коридора.
— Ще поддържаме връзка, докторе — каза той и излезе.
Анджели кимна на Джад и последва шефа си.
Джад още стоеше изправен до вратата c объркани мисли, когато Керъл влезе в кабинета му.
— Всичко наред ли е? — запита тя колебливо.
— Някой е убил Джон Хансън.
— Убил го?
— Бил е наръган c нож — каза Джад.
— О, Господи! Но защо?
— Полицията не знае.
— Какъв ужас! — Тя видя очите му и мъката в тях. — Мога ли да ви помогна c нещо, докторе?
— Би ли затворила кабинета, Керъл? Ще отида да видя мисис Хансън. Бих искал аз да я подготвя за тая вест.
— Не се тревожете. Ще се погрижа за всичко — успокои го Керъл.
— Много ти благодаря.
И Джад излезе.
Половин час по-късно, когато момичето тъкмо привършваше c подреждането на картоните и заключваше бюрото си, вратата откъм коридора се отвори. Беше след шест и зданието вече беше затворено. Керъл изгледа мъжа, който се приближаваше c усмивка.
Глава трета
Мери Хансън беше същинска кукличка: дребничка, красива, от изключително добра направа. Отвън беше мека и безпомощна южнячка, а отвътре желязна кучка. Джад се запозна c нея седмица след като започна да лекува съпруга й. Тя бясно се беше съпротивлявала на това и Джад я беше помолил за кратък разговор.
— Защо сте против лечението му c психоанализа?
— Не искам приятелите ми да се подиграват, че съм се омъжила за откачалка — обясни тя на Джад. — Убедете го да ми даде развод; после е свободен да прави каквото си ще.
Джад й беше обяснил, че на този етап един развод би съсипал окончателно съпруга й.
— Едва ли е останало нещо за досъсипване — беше изкрещяла тя. — Само да го знаех, че е врътнат… Мислите ли, че щях да се омъжа за един педал, ако го познавах? Та той е жена!
— Във всеки мъж има и по малко женски елемент — обясни й тогава Джад. — Точно както и всяка жена си има по нещо мъжко. Вашият съпруг е изправен пред няколко много трудни психологически проблема за разрешаване. И той полага всички усилия, мисис Хансън. Мисля, че вие сте длъжна да му помогнете заради него и децата ви.
Беше я уговарял в продължение на повече от три часа и накрая тя неохотно се съгласи да отложи временно развода. През следващите месеци дори прояви интерес към процеса на лечение и после се включи активно в битката за оздравяването му. Джад имаше за правило никога да не се захваща със семейни двойки, но Мери го беше помолила да я вземе за пациентка и той откри, че това е от полза. От момента, в който беше проумяла себе си и в какво се е провалила като съпруга, прогресът в лечението на Джон стана видим.