Стори му се дори, че Груър хвърли неодобрителен поглед към Данийл, сякаш искаше да каже: „Странен космолит сте вие, да стоите толкова близо до един землянин.“
Което щеше да означава, че Груър просто не знае истината. Тогава Бейли внезапно забеляза, че Данийл всъщност стои на известно разстояние от него; по-далеч от обикновено.
Разбира се! Прекалената близост можеше да се стори на Груър подозрителна. Данийл полагаше всички усилия да мине за човек.
Груър заговори с приятен, добронамерен тон, но все поглеждаше крадешком към Данийл; отместваше очи, после отново го поглеждаше. Каза:
— Не съм чакал дълго. Добре дошли на Солария, господа. Добре ли се чувствувате?
— Да, сър. Напълно — отвърна Бейли. Запита се дали етикетът не изискваше Данийл като космолит да говори от името на двамата, но с възмущение отхвърли тази възможност. Йосафате! Именно него помолиха да се заеме с разследването, а Данийл беше включен след това. При тези обстоятелства Бейли дори на истински космолит не би отстъпил водачеството; това бе напълно изключено, щом ставаше дума за робот, макар и такъв като Данийл.
Но Данийл не направи опит да играе водеща роля, нито пък Груър изглеждаше изненадан или недоволен от това. Той веднага насочи вниманието си към Бейли, като не изпускаше от очи и Данийл.
Груър каза:
— Инспектор Бейли, все още не знаете нищо за престъплението, заради което потърсихме услугите ви. Предполагам, че сте любопитен да научите подробности.
Той разтърси ръце, така че ръкавите му се смъкнаха назад и хлабаво сключи пръсти в скута си.
— Няма ли да седнете, господа?
Седнаха и Бейли каза:
— Любопитни сме. — Той забеляза, че ръцете на Груър не бяха защитени с ръкавици.
Груър продължи:
— Направихме го нарочно, инспекторе. Искахме да се заловите за работа със свежа глава. Искахме да се заемете със случая без предубеждения. Скоро ще ви предоставим подробен доклад за престъплението и за разследванията, които успяхме да направим. Боя се, инспекторе, че разследванията ни ще ви се сторят смешно малко от гледна точка на вашия личен опит. На Солария няма полиция.
— Никаква? — попита Бейли.
Груър се усмихна и вдигна рамене.
— Знаете ли, при нас няма престъпления. Населението ни е нищожно и е пръснато върху огромна площ. Няма условия за престъпления; следователно няма нужда и от полиция.
— Разбирам. И въпреки всичко тук е станало престъпление.
— Да, но това е първият случай на насилие в двестагодишната ни история.
— Жалко тогава, че трябва да започнете с убийство.
— Жалко наистина. Още по-жалко е, че жертвата бе човек, когото едва ли можехме да си позволим да загубим. Изключително неподходяща жертва. А и убийството е било извършено най-брутално.
— Предполагам — рече Бейли, — че убиецът е напълно неизвестен. — Струваше ли си иначе да докарат детектив чак от Земята?
Груър изглеждаше явно смутен. Той хвърляше коси погледи към Данийл, който седеше неподвижно — един абсорбиращ информация, безшумен механизъм. Бейли знаеше, че Данийл ще може по-късно по всяко време да възпроизведе който и да е разговор независимо от дължината му. Той бе регистрираща машина, която ходеше и говореше като човек.
Знаеше ли Груър това? Той хвърляше крадливи погледи към Данийл, в които се долавяше и боязън.
— Не бих казал — рече той, — че убиецът е съвсем неизвестен. Всъщност има само една личност, която е могла да извърши убийството.
— Сигурен ли сте, че не искате да кажете само една личност, която би могла да извърши убийството? — Бейли се отнасяше с недоверие към пресилените изявления и не му се нравеше този кабинетен философ, който в хода на разсъжденията предпочиташе да прави категорични заключения вместо предположения.
Но Груър поклати плешивата си глава.
— Не. Има само един възможен убиец. Всички други се изключват. Напълно.
— Напълно ли?
— Уверявам ви.
— В такъв случай нямате никакви проблеми.
— Напротив. Имаме един проблем. И тази единствена личност не би могла да го направи.
Бейли каза спокойно:
— Тогава никой не го е направил.
— Все пак убийството е налице. Рикейн Делмар е мъртъв.
Това вече е нещо, помисли си Бейли. Йосафате, най-после открих нещо. Името на жертвата.
Той извади бележник и си го записа с важен вид, донякъде подтикван от лукавото желание да покаже, че най-после се е добрал до нещо като факт, пък и да не стане прекалено очевидно, че до него се намира една регистрираща машина която не се нуждае от бележник.
Той попита:
— А професията му, сър?
— Фетолог.
Бейли си го написа, както го чуваше, и го остави така. Каза: