Роботът се обърна с лице към Бейли. С ясен тембър и без никакво колебание той отвърна:
— Нямам име, господарю. Серийният ми номер — един метален пръст се вдигна и се задържа върху шарката на рамото — е АСХ-2745.
Данийл и Бейли го последваха в огромна стая и Бейли разпозна залата, в която Груър и столът му се бяха появили предния ден.
Друг робот ги очакваше с безкрайната, търпелива невъзмутимост на машина. Първият се поклони и излезе.
Докато правеше това, Бейли сравни фигурите върху рамената на роботите. Сребърно-златните шарки бяха различни. Шахматната мозайка бе образувана от шест на шест квадратчета. Тогава броят на възможните подреждания щеше да бъде 2^36, или седемдесет билиона. Повече от достатъчно. Бейли каза:
— Както изглежда, за всяко нещо си има робот. Един ни води в залата. Друг обслужва видеоапаратурата.
Данийл отвърна:
— На Солария съществува тясна специализация на роботите, колега Елайджа.
— При толкова много роботи това е напълно обяснимо. — Бейли погледна втория робот. С изключение на шарките върху рамото и навярно схемата от невидими позитронни връзки в порестия му платинено-иридиев мозък, той беше копие на първия.
— Сериен номер? — попита Бейли.
— АСС-1129, господарю.
— Ще те наричам просто „момче“. Сега искам да говоря с някоя си Гладиа Делмар, съпруга на покойния Рикейн Делмар Данийл, има ли някакъв адрес или начин да се установи точното й местонахождение?
Данийл отвърна тихо:
— Не мисля, че е необходима друга информация. Бих могъл да попитам робота…
— Остави на мен — рече Бейли. — Е, момче, знаеш ли как да се свържеш с дамата?
— Да, господарю. В мен са заложени кодовете за установяване на контакт с всички господари. — Това бе изречено без гордост. То беше просто факт; каза го така, сякаш казваше: „Аз съм направен от метал, господарю.“
Данийл се намеси:
— Не бива да се учудвате, колега Елайджа. В паметта им са заложени по-малко от десет хиляди кода, а това не е много.
Бейли кимна.
— Няма ли случайно и друга Гладиа Делмар? Може да стане недоразумение.
— Господарю? — след този въпрос роботът остана в мълчаливо недоумение.
— Струва ми се — обади се Данийл, — че роботът не разбра въпроса ви. Сигурен съм, че на Солария имената не се дублират. Те се регистрират при раждане и едно име може да се приеме само ако няма друг със същото име.
— И така — подхвърли Бейли, — всяка минута научаваме по нещо. Виж какво, момчето ми, ти ще ми обясниш как да свърша онова, което трябва да свърша; ще ми дадеш кода или както там го наричате и после ще си вървиш.
Последва значителна пауза, преди роботът да отговори. Той каза:
— Сам ли искате да установите контакт, сър?
— Точно така.
Данийл внимателно докосна ръкава на Бейли.
— Един момент, колега Елайджа.
— Сега пък какво има?
— Предполагам, че роботът би могъл да осъществи необходимия контакт много по-лесно. Това е неговата област.
Бейли отвърна мрачно:
— Сигурен съм, че ще го направи по-добре от мен. Аз може да объркам всичко. — Той гледаше невъзмутимо равнодушния Данийл. — Все едно, предпочитам лично да установя контакта. Аз ли командувам тук или не?
— Вие, колега Елайджа — каза Данийл. — И вашите заповеди ще се изпълняват, доколкото това не противоречи на Първия закон. Все пак, ако позволите, бих искал да ви съобщя някои неща за тукашните роботи, които трябва да знаете. На Солария роботите са далеч по-специализирани, отколкото на другите светове. Въпреки че физически са способни на много неща, в умствено отношение те са предназначени за един определен вид дейност. Изпълняването на функции извън специализацията им изисква голямо напрежение поради непосредственото прилагане на един от трите закона. Също неизвършването на дейностите, за които са предназначени, води до прилагането на трите закона.
— И в такъв случай една моя заповед поставя в действие Втория закон, нали?
— Така е. Но напрежението, което той ще предизвика, е „неприятно“ за робота. Обикновено такива неща не се случват, тъй като соларианинът почти никога не се намесва във всекидневните занимания на роботите. Най-напред, защото не би му хрумнало да свърши вместо него някоя работа; освен това той не би имал нужда да го стори.
— Да не искаш да кажеш, Данийл, че ще причиня болка на робота, ако аз свърша неговата работа?
— Както знаете, колега Елайджа, думата „болка“ в човешкия й смисъл е неприложима за реакциите на робота.
Бейли вдигна рамене.
— Тогава?
— Въпреки всичко — продължи Данийл, — доколкото мога да преценя, тези усещания имат същото въздействие върху него, както болката върху човека.