Логически процеси! Ненадейно в съзнанието на Бейли изникна част от разговор, който някога бе водил с робоспециалист. Роботът, беше казал човекът, има логика, но не и разум.
Той каза:
— Накрая ти се намеси в разговора.
— Наистина, колега Елайджа, но само защото до този момент аз за себе си бях получил доказателства, които потвърждаваха подозренията на инспектор Груър.
— Какви доказателства?
— Такива, каквито могат да се открият в самото поведение на госпожа Делмар.
— Да бъдем конкретни, Данийл.
— Ако предположим, че жената е виновна и се опитва да докаже, че е невинна, за нея би било изгодно детективът, разследващ случая, да повярва, че е невинна.
— Е, и?
— Ако можеше да повлияе върху преценките му, използувайки някоя негова слабост, тя би го направила, нали?
— Това е само предположение.
— Съвсем не — дойде спокойният отговор. — Трябва да сте забелязали, че тя съсредоточи вниманието си изцяло върху вас.
— Аз водех разговора — отвърна Бейли.
— Вниманието й беше насочено към вас от самото начало; преди още да знаеше, че вие ще водите разговора. Всъщност тя, съвсем логично, би трябвало да очаква аз като аврорианин да играя водеща роля в разследването. Въпреки това насочи цялото си внимание към вас.
— И до какво заключение стигаш?
— Че именно на вас, колега Елайджа, тя възлага всичките си надежди. Вие сте землянинът.
— Какво от това?
— Тя е проучила Земята. Загатна го неведнъж. Знаеше за какво говоря, когато я помолих да изолира дневната светлина в самото начало на разговора. Не се държеше като човек, който е изненадан или не разбира за какво става дума, както навярно би направила, ако нямаше действителни познания за условията на Земята.
— И?
— И тъй като познава Земята, съвсем логично може да се предположи, че е разбрала за една слабост, която земните хора притежават. Сигурно знае, че голотата там е табу, знае и какво въздействие може да има тя върху земния човек.
— Тя… тя обясни за видеоконтакта…
— Да, наистина. Но прозвуча ли ви напълно убедително? Два пъти позволи да я видят, както вие бихте го нарекли, в неприлично облекло…
— Ти смяташ — прекъсна го Бейли, — че тя се е опитала да ме съблазни. Това ли имаш предвид?
— Да ви отклони от професионалното ви безпристрастие. Така ми се струва. И макар че не мога да отгатвам подбудите зад човешките реакции, от данните, постъпили в паметта ми, мога да съдя, че жената отговаря на средното изискване за физическа привлекателност. Поведението ви освен това ме кара да мисля, че вие го съзнавате и одобрявате външността й. Стигнах дори до заключението, че госпожа Делмар е била права, като е смятала, че този начин на поведение ще ви предразположи.
— Слушай, Данийл — каза Бейли неловко, — както и да ми е повлияла, аз все пак съм служител на закона с ненакърнено чувство за професионална етика. Запомни това. А сега да видим доклада.
Бейли мълчаливо прочете доклада. Той свърши, обърна на първата страница и го прочете още веднъж.
— Това внася нов елемент — каза той. — Роботът.
Данийл Оливо кимна.
— Тя не спомена за него — добави Бейли замислено.
Данийл каза:
— Вие зададохте въпроса неправилно. Попитахте я дали той е бил сам, когато е намерила тялото. Попитахте дали някой друг е присъствувал там. Роботът не е „някой друг“.
Бейли кимна. Ако самият той беше заподозрян и го бяха попитали кой друг е бил на местопрестъплението, едва ли щеше да отговори: „Никой освен тази маса.“ Той каза:
— Сигурно трябваше да попитам дали е имало и роботи. — По дяволите, какви въпроси всъщност трябва да задава човек в един толкова различен свят? — До колко са законни показанията на роботите?
— Какво имате предвид?
— Може ли роботът да бъде свидетел? Да дава показания?
— Защо се съмнявате в това?
— Роботът не е човек, Данийл. На Земята той не може да бъде законен свидетел.
— Но отпечатък от стъпка може, колега Елайджа, макар той да е много по-малко човек, отколкото роботът. В това отношение становището на вашите хора е нелогично. На Солария показанията на робота, когато са компетентни, се приемат.
Бейли не възрази. Той опря брадичка върху кокалчетата на ръката си и започна да обмисля въпроса за робота.
Обезумяла от ужас, надвесена над тялото на съпруга си, Гладиа Делмар беше повикала роботите. Когато те са се появили, тя е била в безсъзнание.
Роботите съобщили, че са я намерили при трупа. И още нещо е имало там — робот. Този робот не е бил повикан; бил е вече там. Не е принадлежал към домакинството. Никой друг робот не го е виждал преди и не е знаел за функцията или предназначението му.