Нито пък е можело да се разбере нещо от въпросния робот. Той не е бил в изправност. Когато го намерили, движенията му били нарушени, повреден бил и позитронният му мозък. Не могъл да отговаря правилно нито с думи, нито автоматично и след щателен преглед, извършен от експерт, бил обявен за непоправимо повреден.
Единствената му дейност със следи на организираност било непрекъснатото повтаряне на думите: „ще ме убиеш… ще ме убиеш… ще ме убиеш…“
Не е било открито оръжието, с което навярно са разбили черепа на убития.
Неочаквано Бейли рече:
— Ще хапна, а после пак ще се видим с инспектор Груър… или ще установим видеоконтакт с него, все едно.
Ханис Груър все още ядеше, когато бе осъществен контактът. Хранеше се бавно, като подбираше внимателно всяка хапка от разнообразните блюда и загрижено се взираше във всяка, като че търсеше някоя скрита комбинация, която щеше да се окаже най-задоволителна.
Бейли си помисли: „Може да е на неколкостотин години. Възможно е яденето да го отегчава вече.“
Груър каза:
— Моите почитания, господа. Надявам се, че сте получили доклада ни. — Плешивата му глава лъсна, когато се наведе над масата, за да си вземе някакво лакомство.
— Да. Освен това имахме интересен разговор с госпожа Делмар — отвърна Бейли.
— Добре, добре — каза Груър. — И до какви изводи стигнахте, ако има такива?
— Че е невинна, сър.
Груър рязко вдигна поглед.
— Така ли?
Бейли кимна.
— Все пак — поде Груър — тя е единственият човек, който е могъл да го види, единственият, който е могъл да бъде наблизо…
Бейли каза:
— Това ми е ясно, но колкото и непоклатими да са социалните порядки на Солария, този аргумент не е от решаващо значение. Мога ли да ви обясня?
Груър се бе върнал към обяда си.
— Разбира се.
— Всяко убийство има три опорни точки — каза Бейли, — и трите — еднакво важни. Те са мотив, средство и възможност. За да се докаже нечия вина, всяка от тях трябва да е налице. Съгласен съм с вас, че госпожа Делмар е имала възможност да го убие. Колкото до мотива, не съм чул за такъв.
Груър вдигна рамене:
— На нас не ни е известен. — За момент погледът му се премести върху смълчания Данийл.
— Е, добре. Мотивът не е известен, но тя може да е патологичен убиец. Да оставим това за малко и да продължим. Тя е в лабораторията с него и по някаква причина иска да го убие. Размахва заплашително някакъв тежък предмет. Той не разбира веднага, че жена му наистина иска да го удари. Ужасен изкрещява: „Ще ме убиеш“ и тя го удря. Той понечва да избяга, но ударът се стоварва и смазва тила му. Впрочем някой лекар видял ли е тялото?
— Да и не. Роботите повикали лекар за госпожа Делмар и той, разбира се, е видял и трупа.
— За това не се споменава в доклада.
— Едва ли е уместно. Мъжът е бил мъртъв. Всъщност когато лекарят е бил в състояние да разгледа тялото по видеофона, то е било вече съблечено, измито и подготвено за кремация, както се прави в такива случаи.
— С други думи роботите са унищожили уликите — подхвърли раздразнено Бейли. После добави: — По видеофона ли казахте? Не го ли е видял?
— Велики Космосе! — възкликна Груър. — Каква мрачна мисъл! Разбира се, че по видеофона, във всички възможни положения и в едър план, уверявам ви. При известни обстоятелства лекарите са принудени да виждат пациентите си, но не разбирам защо трябва да виждат трупове. Медицината е мръсна работа, но дори и лекарите не прехвърлят известна граница.
— Ето какво имам предвид. Лекарят съобщи ли нещо за раната, която е причинила смъртта на доктор Делмар?
— Разбирам накъде клоните. Смятате, че раната може да е била твърде тежка, за да бъде нанесена от жена.
— Жената е по-слаба от мъжа, сър. А госпожа Делмар е дребна жена.
— Но изглежда силна, инспекторе. При наличието на подходящо оръжие гравитацията и опорната точка биха свършили по-голямата част от работата. Дори и без тях една обезумяла жена може да извърши невероятни неща.
Бейли сви рамене.
— Вие говорите за оръжие? Къде е то?
Груър се размърда. Той протегна ръка към някаква празна чаша, в зрителното поле се появи робот и я напълни с безцветна течност, която би могла да бъде и вода.
Груър вдигна пълната чаша веднага, после я остави, сякаш се бе отказал да пие. Каза:
— Както е отбелязано в доклада, не успяхме да го открием.
— Зная какво пише в доклада. Искам да си изясня няколко неща. Претърсвахте ли за оръжието?
— Навсякъде.
— Вие лично ли?
— Роботите, но под моя непрекъснат надзор. Не успяхме да открием нищо, което да прилича на оръжие.