Груър бе втренчил поглед във върха на пръстите си и поклащаше пълната чаша напред-назад, напред-назад.
Бейли каза:
— В такъв случай роботът е бил свидетел. Беше ли разпитан?
— Каква полза? Беше повреден. Можеше само да казва „Ще ме убиеш.“ Съгласен съм с версията ви. Това сигурно са били последните думи на Делмар, те са се врязали в съзнанието на робота, докато всичко останало е било разрушено.
— Известно ми е, че Солария се е специализирала в роботиката. Нима не е било възможно да се поправи роботът? Да се възстановят връзките?
— Не — рязко отвърна Груър.
— Къде е сега роботът?
— Превърнат е в отпадъци.
Бейли повдигна вежди.
— Доста странен случай. Няма мотив, няма средство, няма свидетели, няма доказателства. Когато се е намерило някакво доказателство, с което да се започне, то е било унищожено. Подозирате една жена и май всички са убедени във вината й; поне всички смятат, че никой друг не може да е виновен. Това очевидно е и вашето мнение. Тогава питам се: „За какво съм изпратен аз?“
Груър се намръщи.
— Изглеждате възбуден, господин Бейли. — Той рязко се обърна към Данийл: — Господин Оливо.
— Да, инспектор Груър.
— Бихте ли проверили дали всички прозорци в жилището са затворени и затъмнени? Възможно е инспектор Бейли да чувствува влиянието на откритото пространство.
Това изявление удиви Бейли. Той понечи да опровергае предположението на Груър и да нареди на Данийл да остане на мястото си, но в последния момент долови паническа нотка в гласа на Груър, някаква молба в искрящите му очи.
Облегна се и изчака Данийл да напусне стаята.
Сякаш маска падна от лицето на Груър и го остави оголено и изплашено. Груър каза:
— Стана по-лесно, отколкото очаквах. Бях обмислил толкова начини да останем насаме. Не вярвах, че аврорианинът ще се махне при първата молба, но в момента не можах да се сетя за нищо друго.
Бейли рече:
— Е, сега съм сам.
— Не можех да говоря свободно в негово присъствие — започна Груър. — Той е аврорианин и е тук, защото ни беше натрапен — това е цената, която трябваше да платим за вас. — Соларианинът се наведе напред. — Тук има нещо повече от убийство. Не ме интересува само кой го е извършил. На Солария съществуват партии, тайни организации…
Бейли го погледна.
— Наистина там не мога да ви помогна.
— Разбира се, че можете. Трябва да знаете следното: доктор Делмар беше Традиционалист. Вярваше в старите нрави, в добрите нрави. Но сред нас се надигат нови сили, които искат промени, и Делмар е бил заставен да млъкне.
— От госпожа Делмар ли?
— От нейната ръка може би. Това е без значение. Зад нея стои организация и то е по-важно.
— Сигурен ли сте? Имате ли доказателства?
— Само някои неизяснени неща. Нищо повече. Рикейн Делмар беше попаднал на следа. Уверяваше ме, че има неопровержими доказателства и аз съм сигурен в това. Познавах го достатъчно добре и знам, че не беше нито глупак, нито дете. За жалост той ми каза много малко. Естествено искаше да завърши разследването си, преди да направи разкритията си достояние на властите. Навярно е бил към края, иначе не биха рискували да го убият така жестоко и неприкрито. Едно нещо той все пак ми каза. Цялата човешка раса е застрашена.
Бейли беше потресен. За момент му се стори, че отново слуша Миним, но това бяха още по-ужасяващи неща. Нима всички щяха да го занимават с космически заплахи?
— Защо смятате, че аз мога да помогна? — попита той.
— Защото сте землянин — каза Груър. — Разбирате ли? Тук нямаме опит в тези работи. В известен смисъл ние не разбираме хората. Твърде малко сме.
Изглеждаше смутен.
— Не ми е приятно да ви го казвам, господин Бейли. Моите колеги ми се смеят, някои се гневят, но съм убеден в едно нещо. Струва ми се, че вие, земляните, сигурно разбирате човека много по-добре от нас просто защото живеете сред тълпи от хора. А детективът ги разбира повече от всички. Не е ли така?
Бейли едва-едва кимна и не отрони дума. Груър продължи:
— В известен смисъл имахме късмет с това убийство. Не се осмелих да говоря с другите за разкритията на Делмар, защото не знаех кой би могъл да е замесен в заговора, а самият Делмар не беше склонен да говори, докато не приключи с разследването си. Дори да беше завършил работата си, какво щяхме да предприемем по-нататък? Как се постъпва с враждебно настроени хора? Аз не знам. От самото начало чувствувах, че ни трябва землянин. Когато чух за работата ви във връзка с убийството в Спейстаун на Земята, разбрах, че имаме нужда от вас. Свързах се с Аврора, с чиито хора сте работили в тясно сътрудничество, и чрез тях установих контакт със земните власти. Но не можах да склоня колегите си да се съгласят на това. После дойде убийството и то бе достатъчно силен шок, за да ми осигури съгласието, от което имах нужда. В този момент те щяха да се съгласят на всичко.