Груър се поколеба, после добави:
— Не е лесно да молиш за помощ землянин, но съм принуден да го направя. Запомнете, каквото и да е станало, човешката раса е застрашена. Земята също.
Тогава над Земята бе надвиснала двойна опасност. Беше доловил отчаяната откровеност в гласа на Груър.
Но ако убийството бе за Груър удобен случай да направи онова, което толкова отчаяно бе искал да направи, беше ли то и щастлив случай? Това тласна мислите му в нова посока, но лицето, очите и гласът му не издадоха нищо.
Бейли каза:
— Изпратен съм тук, сър, за да ви помогна. И ще го направя, доколкото е по силите ми.
Най-после Груър вдигна забравената чаша и погледна към Бейли над ръба й.
— Добре — каза той. — Умолявам ви, нито дума на аврорианина. За каквото и да става въпрос, Аврора може да е замесена. Те живо се заинтересуваха от случая. Настояха например господин Оливо да бъде включен като ваш партньор. Аврора е могъща; трябваше да приемем. Увериха ни, че го правят само защото господин Оливо е работил вече с вас, но е по-вероятно да искат да имат техен надежден човек на мястото на събитията, нали?
Той отпи бавно, без да откъсва очи от Бейли.
Бейли потърка замислено буза с кокалчетата на пръстите си.
— Ако това…
Без да довърши, той скочи от стола и почти се хвърли към другия, преди да си спомни, че това отсреща бе само изображение.
Защото Груър, впил обезумял поглед в чашата, се беше хванал за гърлото, хриптейки: „Гори… гори…“
Чашата падна от ръката му и се разля. С нея падна и Груър, с лице, разкривено от болка.
Един лекар е заставен да говори
Данийл се появи на вратата.
— Какво се е случило, колега Елай…
Но нямаше нужда от обяснения. Гласът му се извиси до силен, отекващ вик:
— Роботи на Ханис Груър! Господарят ви е в беда! Роботи!
Незабавно една метална фигура се появи в трапезарията, а след нея, за минута-две, влязоха около дузина други. Три от тях внимателно отнесоха Груър. Останалите с усърдие се заловиха да оправят безпорядъка и да съберат пръснатите по пода съдове.
— Вие там, роботите! — внезапно се провикна Данийл. — Оставете стъкларията. Организирайте претърсване. Проверете дали няма човек в къщата. Вдигнете под тревога роботите в района. Да се претърси всеки акър от имението. Ако откриете човек, задръжте го. Не го наранявайте — излишен съвет, — но и не го изпускайте. Ако не намерите никого, съобщете ми. Аз ще остана на тази видеокомбинация.
След като роботите се пръснаха, Елайджа промърмори на Данийл:
— Това се казва начало. Отрова, разбира се.
— Да. Поне това е ясно, колега Елайджа. — Данийл седна бавно, сякаш усети слабост в коленете си. Бейли никога не беше го виждал да извършва действие, напомнящо нещо толкова човешко като отмалели колене.
Данийл каза:
— Не е добре за моя механизъм да гледам как страда човек.
— Не можеше да направиш нищо.
— Разбирам и все пак мисловните ми връзки са нарушени. Това, което изпитвам, от човешка гледна точка би могло да се нарече шок.
— Тогава се опитай да го превъзмогнеш. — Бейли не можеше да прояви нито търпение, нито съчувствие към този разкиснал се робот. — Трябва да обсъдим дребния въпрос за виновника. Няма отрова без отровител.
— Би могло да е натравяне с храна.
— Случайно натравяне с храна ли? В свят, така прецизно устроен? Никога. Освен това отровата беше сложена в течност и последиците бяха внезапни и фатални. Дозата е била голяма. Слушай, Данийл, отивам в съседната стая да пообмисля нещата. Свържи се с госпожа Делмар. Разбери дали си е вкъщи и провери разстоянието между имението й и това на Груър.
— Нима смятате, че тя…
Бейли вдигна ръка.
— Просто провери. Хайде.
Той напусна стаята, търсейки уединение. Разбира се, в толкова кратко време не можеше да има два самостоятелни опита за убийство в свят като Солария. И ако съществуваше връзка, първото предположение бе, че думите на Груър за заговора са истина.
Обземаше го познатото чувство на възбуда. Беше дошъл тук с мисълта за опасността, застрашаваща Земята и него самия. Самото убийство стоеше на по-заден план, но ето че започваше преследването. Стисна челюсти.