Опитваше се да претегли наум това „Доста по-далеч“ на заместник-министъра и да прави догадки за новото си поле на дейност. „Доста по-далеч“ бе прозвучало категорично и Бейли си помисли: „Калкута? Сидни?“
Тогава видя как Миним все пак извади пура и я запали внимателно.
Помисли си: „Йосафате! Трудно му е да ми каже. Не му се иска.“
Миним извади пурата от устата си. Като проследи с поглед дима, каза:
— Министерството на правосъдието ви изпраща с временно назначение на Солария.
За момент мисълта на Бейли потърси изплъзващите се асоциации: Солария, Азия; Солария, Австралия?…
В следващия миг той скочи от мястото си и рязко изрече:
— Искате да кажете на един от външните светове?
Миним отбягна погледа на Бейли.
— Точно така!
Бейли отвърна:
— Но това е невъзможно. Те не биха допуснали земен жител на никой от външните светове.
— Всичко зависи от обстоятелствата, инспектор Бейли. На Солария е станало убийство.
Устните на Бейли се изкривиха в машинална усмивка.
— Това едва ли може да има нещо общо с нашата юрисдикция.
— Те поискаха помощ.
— От нас ли? От Земята? — Бейли се раздвояваше между недоумението и неверието. Това, че един външен свят можеше да изпитва нещо друго освен пренебрежение към презряната планета-майка, или в най-добрия случай благосклонна снизходителност, бе немислимо. Да молят за помощ?
— От Земята? — повтори той.
— Невероятно е — съгласи се Миним, — но е така. Те настояват със случая да се заеме детектив от Земята. Въпросът е бил разискван по дипломатически канали на най-високо равнище.
Бейли отново седна.
— Но защо аз? Не съм млад. На четирийсет и три съм. Имам жена и дете. Не бих могъл да напусна Земята.
— Не ние сме направили този избор, инспекторе. Те посочиха именно вас.
— Мен?
— Детектива Елайджа Бейли, К-6 от нюйоркската Градска полиция. Знаели са какво искат. Сигурно се досещате защо.
Бейли продължи да упорствува:
— Но аз не съм подходящ за тази работа.
— Те смятат, че сте. Изглежда, са научили за работата ви по разследването на убийството на космолита.
— Това, което е стигнало до тях, трябва да е било доста объркано. Сигурно е изглеждало по-добре, отколкото беше в действителност.
Миним вдигна рамене.
— Във всеки случай те изискаха вас и ние се съгласихме да ви изпратим. Получавате ново назначение. Всички документи са подготвени, трябва да тръгвате. По време на вашето отсъствие за съпругата и детето ви ще бъдат положени грижи на ниво К-7, това ще бъде временният ви ранг, докато изпълнявате задачата си. — Той замълча многозначително. — Задоволителният край на тази задача може да направи ранга постоянен.
Всичко ставаше прекалено бързо. Не му се вярваше. Той не можеше да напусне Земята. Нима не разбираха?
Чу се да казва с равен глас, който прозвуча неестествено в собствените му уши:
— Какво убийство? При какви обстоятелства? Не могат ли сами да се справят?
С внимателни движения на пръстите Миним нареждаше разни дребни предмети върху бюрото си. Той поклати глава.
— Не знам нищо за убийството. Нито при какви обстоятелства е станало.
— Кой тогава знае, сър? Не очаквате да отида там неподготвен, нали? — И отново отчаян вътрешен глас „Но аз не мога да напусна Земята.“
— Никой не знае нищо за това. Никой на Земята. Соларианите не ни осведомиха. Ето и вашата задача: да разберете защо е толкова важно това убийство, та им трябва човек от Земята. Или по-точно — това ще бъде част от задачата ви.
Бейли беше достатъчно отчаян, за да каже:
— А ако откажа?
Той, разбира се, знаеше отговора. Знаеше точно какво би означавало за него, а още повече за семейството му, едно понижение.
Миним не спомена нищо за понижение. Той каза меко:
— Не може да откажете, инспекторе. Имате поставена задача.
— От Солария ли? Да вървят по дяволите.
— От нас, Бейли. От нас. — Миним млъкна. После продължи: — Известно ви е положението на Земята спрямо външните светове. Няма защо да говоря за тези неща.
Бейли знаеше какво е положението, а и всеки човек на Земята го знаеше. Петдесетте външни свята, взети заедно, имаха несравнимо по-малобройно население от това на Земята и въпреки всичко поддържаха военен потенциал, който бе може би стотина пъти по-мощен от нейния. Тези слабонаселени светове, чиято икономика се градеше на позитронния робот, имаха енергийна продукция на човек от населението, хиляди пъти по-голяма от тази на Земята. А количеството енергия, произвеждано от един-единствен човек, определяше военния потенциал, жизненото равнище, щастието и всичко останало.
Миним продължи: