В края на краищата убиецът или убийците (или убийцата) бяха нанесли удар в негово присъствие и това го засегна. Нима дотолкова го подценяваха? Професионалната му гордост бе наранена. Бейли съзнаваше това и то бе добре дошло за него. Най-малкото, този факт му даваше основание да разглежда случая като най-обикновено убийство, без дори да го свързва със заплахата, надвиснала над Земята.
Данийл го беше открил и сега идваше насреща му.
— Изпълних нарежданията ви, колега Елайджа. Свързах се с госпожа Делмар по видеофона, тя си е вкъщи — на повече от хиляда мили от имението на инспектор Груър.
Бейли отвърна:
— Ще се видя с нея по-късно. Искам да кажа, ще се свържа по видеофона. — Той отправи замислен поглед към Данийл. — Как мислиш, има ли тя някаква връзка с това престъпление?
— Очевидно пряка връзка няма, колега Елайджа.
— Това означава ли, че може да има косвена връзка?
— Тя е могла да накара някой друг да го направи.
— Някой друг ли? — попита бързо Бейли. — Кой?
— Това не мога да зная, колега Елайджа.
— Ако някой е действувал вместо нея, този някой трябва да е бил на местопрестъплението.
— Да — рече Данийл, — някой трябва да е бил там, за да постави отровата в течността.
— Не допускаш ли, че отровната течност може да е била приготвена предварително същия ден? Да кажем, доста по-рано.
— Мислих върху това, колега Елайджа — поде спокойно Данийл — и затова употребих думата „очевидно“, когато заявих, че госпожа Делмар не е пряко свързана с престъплението. Било е в кръга на нейните възможности да се появи там много по-рано. Добре би било да проверим какво е правила през деня.
— Ще го направим. Ще проверим дали физически е присъствувала у дома си през цялото време.
Устните на Бейли потръпнаха. Беше допускал, че в някои случаи логиката на робота може да се окаже неефикасна, но сега бе убеден в това. Както беше казал експертът: логични, но не и разумни.
Той добави:
— Хайде да се върнем в залата за видеоконтакти и да се свържем с имението на Груър.
Стаята блестеше от чистота и ред. Нищо не напомняше, че тук, преди по-малко от час човек се бе мятал в агония.
Три робота се бяха изправили с гръб към стената, в обичайната за тях поза на почтително смирение. Бейли попита:
— Какво ново за господаря ви?
Средният отвърна:
— Лекарят го преглежда, господарю.
— По видеофона или лично?
— По видеофона, господарю.
— Какво казва лекарят? Ще оживее ли господарят ви?
— Още не е сигурно, господарю.
Бейли каза:
— Претърсихте ли къщата?
— Основно, господарю.
— Открихте ли следи от друг човек, освен вашия господар?
— Не, господарю.
— Няма ли следи от човешко присъствие през последните часове?
— Няма, господарю.
— Претърсвате ли района наоколо?
— Да, господарю.
— Някакви резултати до този момент?
— Не, господарю.
Бейли кимна и каза;
— Искам да говоря с робота, който обслужваше масата тази вечер.
— Той е на преглед, господарю. Реакциите му са объркани.
— Може ли да говори?
— Да, господарю.
— Тогава го доведете незабавно.
Но роботът се забави и Бейли започна отново:
— Казах да…
Данийл го прекъсна с равен глас:
— Между този тип роботи съществува радиовръзка. Роботът, който ви е нужен, е повикан. Ако се бави, то това се дължи на разстроените му реакции в резултат на случилото се.
Бейли кимна. Можеше да се досети за радиовръзката. В този свят, който изцяло се крепеше на роботи, би била необходима някаква вътрешна връзка между тях, за да съществува системата. Това обясняваше защо при повикване на един робот можеха да се явят цяла дузина, но само в случай на нужда, иначе не.
Влезе един робот. Той накуцваше и тътреше единия си крак. Бейли се зачуди, после сви рамене. Дори при по-примитивните земни роботи последиците от увреждането на позитронните връзки са незабележими за неспециалиста. Прекъснатата връзка би могла да наруши функционирането на крака, както бе в случая, и този факт би бил показателен за робоспециалиста, но без никакво значение за останалите.
Бейли започна внимателно:
— Спомняш ли си безцветната течност на масата на господаря си, от която ти му наля в бокала?
Роботът отговори:
— Та, госпотарю.
И дефект в артикулацията! Бейли каза:
— Какво представляваше течността?
— Вота, госпотарю.
— Само вода? Нищо друго?
— Само вота, госпотарю.
— Откъде я взе?
— От крана на ретервоара, госпотарю.
— Тя престоя ли в кухнята, преди да я донесеш?
— Госпотарят я претпочиташе не много стутена, госпотарю. Имахме постоянна заповет та я наливаме етин час прети храна.