— Какво?… Съвсем не. Съвсем не. Това изяснява нещата. — Той не му обясни нищо, съзнавайки напълно, че Данийл не би разбрал, нито би повярвал това, което Бейли със сигурност знаеше, че е истина.
Но Данийл не поиска обяснение. Подобно нахлуване в човешките мисли не би подобавало на един робот.
Бейли неспокойно крачеше напред-назад, плашейки се от приближаването на периода за сън, когато страховете от откритото пространство нарастваха, а копнежът по Земята се усилваше. Изпитваше почти трескаво желание непрекъснато да върши нещо.
Каза на Данийл:
— Какво пък, бих могъл отново да се видя с госпожа Делмар. Нареди на робота да установи контакт.
Отидоха в залата за видеоконтакти, където някакъв робот умело манипулираше с металните си пръсти. Бейли го наблюдаваше разсеяно, потънал в обърканите си мисли, които отстъпиха място на внезапно удивление, когато богато наредена маса изпълни ненадейно другата половина на стаята.
Чу се гласът на Гладиа:
— Здравейте. — Миг по-късно тя се появи в зрителното поле и седна. — Не се учудвайте, Елайджа. Просто е време за вечеря. И съм доста грижливо облечена. Виждате ли?
Наистина беше така. Бледосинята рокля обгръщаше с мек блясък крайниците й чак до китките и глезените. Жълта пелеринка прилепваше около шията и раменете й, малко по-светла от косата й, която сега бе оформена в грижливо подредени вълни.
— Не исках да прекъсвам вечерята ви — каза Бейли.
— Не съм започнала още. Хайде да се храним заедно.
Той я погледна подозрително.
— Заедно ли?
Тя се разсмя.
— Вие, земляните, сте толкова забавни. Не искам да кажа да присъствувате лично. Нима е възможно? Исках да кажа да отидете във вашата трапезария, тогава ще можем да вечеряме заедно.
— Но ако изляза оттук…
— Видеотехникът може да поддържа контакта.
При тези думи Данийл кимна сдържано, а Бейли се обърна и тръгна малко несигурно към вратата. Гладиа, заедно с масата, с цялата й украса и с всичко върху нея, се движеше с него.
Тя се усмихваше окуражаващо.
— Виждате ли? Вашият техник поддържа контакта.
Бейли и Данийл се заизкачваха по някаква неподвижна рампа — Бейли не си спомняше да е минавал оттам. Очевидно имаше множество възможни пътища между всеки две стаи в този невъзможен дом, а той знаеше само няколко от тях: Данийл, разбира се, ги знаеше всичките.
И движейки се през стените, понякога малко под нивото на пода, понякога малко над него, до тях винаги беше Гладиа с нейната маса.
Бейли се спря и промърмори:
— Трябва време, за да свикне човек.
— Свят ли ви се завива? — бързо се обади Гладиа.
— Малко.
— Тогава знаете ли какво. Накарайте техниците да ме замразят на това място. Като се настаните във вашата трапезария и всичко е готово, могат отново да ни свържат.
Данийл каза:
— Аз ще се разпоредя, колега Елайджа.
Когато пристигнаха, масата бе сложена за вечеря, от чиниите с тъмнокафява супа, из която плуваха кубчета месо, се издигаше пара, а в центъра огромна печена патица чакаше да бъде нарязана. Данийл каза нещо на обслужващия робот и приготвените два стола спокойно и сръчно бяха преместени от едната страна на масата.
Като по даден знак, отсрещната стена сякаш се отдръпна, а масата видимо се удължи и на срещуположния край седна Гладиа. Стая със стая и маса с маса се съединиха така съвършено, че ако не бяха различните шарки по стените и пода и различните сервизи на масата, човек лесно би повярвал, че тримата действително вечерят заедно.
— Ето — рече Гладиа със задоволство, — така е по-приятно, нали?
— Наистина — отвърна Бейли.
Той предпазливо опита супата, видя му се много вкусна и започна да яде с охота.
— Научихте ли за инспектор Груър?
В миг тревога помрачи лицето й и тя остави лъжицата си.
— Не е ли ужасно? Бедният Ханис.
— Наричате го с малкото му име. Познавате ли го?
— Познавам почти всички влиятелни хора на Солария. Повечето солариани се познават. Това е естествено.
Естествено е наистина, помисли си Бейли. В края на краищата колко ли бяха? Каза:
— Тогава сигурно познавате доктор Алтим Тул. Той се грижи за Груър.
Гладиа се засмя тихо. Роботът, който й сервираше, наряза месото на филийки, прибави пържени картофчета и резенчета моркови.
— Разбира се, че го познавам. Той ме лекуваше.
— Лекуваше ли ви? Кога?
— Веднага след… след тази неприятност. Исках да кажа, със съпруга ми.
— Той единственият лекар на планетата ли е? — удиви се Бейли.
— О, не. — За момент тя размърда устни, сякаш броеше наум. — Има най-малко десет. Зная и един младеж, който учи медицина. Но доктор Тул е от най-добрите. Той е най-опитният. Горкият доктор Тул.