— Защо горкият?
— Е, разбирате какво искам да кажа. Толкова противно е да бъдеш лекар. Понякога просто се налага да се виждаш с хората и дори да ги докосваш. Но доктор Тул, изглежда, се е примирил с това и посещава пациентите си винаги когато трябва. Лекува ме от дете и е бил винаги толкова любезен и мил, и наистина няма да имам нищо против, ако се наложи да ме види. Последния път например той ме видя.
— Искате да кажете, след смъртта на мъжа ви?
— Да. Можете да си представите как се е чувствувал, когато е зърнал и мен, просната до него.
— Казаха ми, че е разгледал тялото по видеото — рече Бейли.
— Тялото — да. Но след като се уверил, че съм жива и извън опасност, наредил на роботите да поставят възглавница под главата ми, да ми сложат някаква си там инжекция и да ме оставят сама. Долетял с реактивен самолет. Наистина! С реактивен самолет. Пристигнал за по-малко от половин час, прегледал ме и се убедил, че съм добре. Когато дойдох на себе си, бях толкова замаяна, помислих си, че това е само изображението му, разбирате ли, и едва след като ме докосна, разбрах, че е до мен и изпищях. Бедният доктор Тул. Беше ужасно смутен, но знам, че е имал добри намерения.
Бейли кимна.
— Сигурно на Солария няма голяма нужда от лекари.
— Надявам се, че не.
— Знам, че и дума не може да става за заразни болести. А метаболични заболявания? Склероза? Диабет? Неща от този род?
— Случва се, ужасно е неприятно. Лекарите могат да направят живота по-поносим за такива хора, но това е най-малкото.
— О?
— Разбира се. Това означава, че генният анализ е бил несъвършен. Да не мислите, че умишлено позволяваме на разни дефекти като диабета да се развиват. Всеки, у когото се забележат подобни неща, минава през много обстоен повторен анализ. Брачният подбор трябва да се анулира, което е ужасно неприятно за партньора. И това означава никакви… никакви — гласът й се сниши до шепот — деца.
— Никакви деца? — повтори Бейли с нормален глас.
Гладиа се изчерви.
— Човек дори не може да го каже. Каква ужасна дума! Д-деца!
— След време се произнася по-лесно — отвърна сухо Бейли.
— Да, но ако ми стане навик, някой ден ще я кажа пред друг соларианин и просто ще потъна в земята… Както и да е, ако двамата вече имат деца (ето, отново я казах), трябва да ги открият и да ги изследват — всъщност това беше част от работата на Рикейн — и всичко става много объркано.
Толкова за Тул, помисли си Бейли. Некомпетентността на доктора беше естествена последица от развитието на обществото и не криеше нищо подозрително. Нищо непременно подозрително. Зачеркни този човек, помисли си той, но леко.
Наблюдаваше как Гладиа се храни. Движенията й бяха изискани и подчертано деликатни, а апетитът й изглеждаше нормален. (Неговата патица бе чудесна. В едно отношение — храната — лесно можеха да го разглезят на тези външни светове.)
Каза:
— Какво мислите за отравянето, Гладиа?
Тя вдигна поглед.
— Опитвам се да не мисля за това. Напоследък стават толкова ужасни неща. Може да не е бил отровен.
— Отровен е.
— Но не е имало никой там, нали?
— Откъде знаете?
— Не би могло да има. Съпругата му не е при него сега, вече е изпълнил задължението си по отношение на д… знаете какво. Така че не е имало кой да сложи отровата, как може да е бил отровен?
— Но той е бил отровен. Това е факт и трябва да го приемем.
Погледът й помръкна.
— Не допускате ли — каза тя, — че може да го е направил сам?
— Съмнявам се. Защо? И така открито?
— Тогава това е невъзможно, Елайджа. Просто е невъзможно.
Бейли отвърна:
— Напротив, Гладиа. Би могло да стане много лесно. И съм сигурен, че знам как точно.
Предизвикан е космолит
Гладиа като че затаи дъх за момент. Той излезе през свитите й устни почти като изсвирване. Тя каза:
— Наистина не разбирам как. Знаете ли кой го е направил?
Бейли кимна.
— Този, който е убил съпруга ви.
— Сигурен ли сте?
— А вие не сте ли? Убийството на съпруга ви е първото в историята на Солария. Месец по-късно става второ убийство. Може ли да е съвпадение? Две самостоятелни убийства за един месец в свят, непознаващ престъпността? Освен това втората жертва е разследвала първото престъпление, значи е представлявала огромна опасност за убиеца.
— Добре! — Гладиа се залови с десерта и рече, преглъщайки: — Щом е така, аз съм невинна.
— Как така, Гладиа?
— Ами да, Елайджа. Никога не съм се доближавала до имението на Груър, никога през целия си живот. Значи не бих могла да отровя инспектор Груър. И щом не съм го отровила — то тогава не съм убила и съпруга си.