Бейли кимна.
— Вашите отровители тука не разбират от дози. Липсва им опит. Дали са на Груър твърде много и той го е повърнал. Половината от тази доза щеше да го убие.
— Отровители ли? Няма доказателства за това.
Бейли го зяпна.
— Йосафате! Какво друго може да е според вас?
— Куп други неща. Какво ли не може да се случи на човек? — Той потърка лице, търсейки грапавини с върха на пръстите си. — Едва ли могат да се предвидят метаболичните проблеми след петдесет и две годишна възраст.
— В такъв случай направихте ли консултация с компетентен лекар?
— Докладът на доктор Тул…
Това преля чашата. Гневът, който се надигаше у Бейли, откакто се бе събудил, избухна. Той изкрещя с пълен глас:
— По дяволите доктор Тул! Казах компетентен лекар. Вашите лекари не знаят повече от това, което щяха да знаят детективите ви, ако имахте такива. Трябваше да повикате детектив от Земята. Повикайте си и лекар.
Соларианинът го изгледа хладно.
— Учите ме какво да правя ли?
— Да, и то безплатно. От мен да мине. Груър беше отровен. Видях какво стана. Той отпи, започна да му се повдига и изкрещя, че гърлото му гори. Как ще наречете това, като знаете, че той разследваше… — Бейли внезапно млъкна.
— Разследваше какво? — Атълбиш не трепна. Бейли се почувствува неловко от присъствието на Данийл, който бе на обичайното си място на десетина фута от него. Груър не искаше Данийл, като жител на Аврора, да узнае за разследването. Той каза със запъване:
— Имало е политически подбуди.
Скръстил ръце, Атълбиш изглеждаше затворен, отегчен и малко враждебен.
— На Солария няма политика, като на другите светове. Ханис Груър е добър поданик, но има богато въображение. Той именно, след като беше чул някаква история за вас, настоя да ви докараме тук. Дори се съгласи с условието да приемем жител на Аврора като ваш партньор. Мисля, че нямаше нужда. Няма никаква загадка. Рикейн Делмар беше убит от съпругата си и ние ще разберем как и защо. Дори да не разберем, тя ще бъде подложена на генетичен анализ и ще вземем съответните мерки. Колкото до Груър, фантазиите ви за някакво си отравяне са без значение.
Бейли отвърна смаян:
— Вие май намеквате, че не съм нужен тук.
— Така е. Ако искате да се върнете на Земята, ваша си работа. Бих казал дори, че настояваме да го направите.
Бейли се удиви от собствената си реакция. Той извика:
— Не, сър. Няма да мръдна оттук.
— Ние ви наехме, инспекторе. Ние можем да ви освободим. Ще се върнете на родната си планета.
— Не! Слушайте! Съветвам ви да го направите. Вие сте голям човек тука, а аз съм от Земята. Моите почитания, най-искрено и смирено се извинявам, но вие сте изплашен.
— Вземете си думите назад! — Атълбиш се изправи с всичките си шест фута и нещо и изгледа отвисоко земния човек.
— Дяволски сте изплашен. Мислите си, че вие сте следващият, ако продължите разследването. Отстъпвате, за да ви оставят на мира; да запазят мизерния ви живот. — Бейли нямаше представа кои можеха да бъдат тези „те“ и дали изобщо съществуваха. Замахваше слепешком срещу този арогантен космолит и се наслаждаваше на ударите, които думите му нанасяха върху самообладанието на другия.
— Ще се махнете — каза Атълбиш, като размаха пръст със сдържан гняв, — и то начаса. В този случай няма да има дипломатически съображения, ясно ли е?
— Спестете си заплахите, космолите. Земята не означава нищо за вас, но аз не съм сам тук. Позволете да ви представя моя партньор, Данийл Оливо. Той е от Аврора. Не говори много. Не е дошъл, за да говори. Това е моя работа. Но слуша страшно добре. Не пропуска нито дума. Ще бъда откровен, Атълбиш — Бейли с удоволствие употреби името му без всякакви титли, — каквито и фокуси да стават тук, на Солария, Аврора и още четирийсет и няколко външни свята се интересуват от това. Ако ни изритате оттук, следващата делегация, която ще посети Солария, ще се състои от бойни кораби. Аз съм от Земята и знам как действува системата ви. Наранените чувства означават бойни кораби с наказателна мисия.
Атълбиш премести поглед върху Данийл и като че се позамисли. Гласът му стана по-мек:
— Тук не става нищо, което засяга някого извън нашата планета.
— Груър мислеше другояче и моят партньор го чу. — Моментът не беше подходящ за дребнави възражения срещу една лъжа.
При последните думи на земния човек Данийл го погледна, но Бейли не обърна внимание. Той продължи:
— Смятам да продължа разследването. При други обстоятелства бих направил всичко, за да се върна на Земята. Когато я сънувам, място не мога да си намеря. Ако този натъпкан с роботи палат, в който живея сега, беше мой, бих го дал заедно с всичките му роботи, и вас, и мръсния ви свят като прибавка, за един билет до дома. Откъде-накъде ще ми нареждате да си отивам? Няма да мръдна, докато случаят, който съм изпратен да разследвам, не е приключил. Опитайте се да се отървете от мен против желанието ми и ще надникнете в гърлата на артилерията от космическите бази. Нещо повече, отсега нататък това разследване ще се води, както аз реша. То е възложено на мен. Ще се виждам с хората, които искам да видя. Ще ги виждам. Няма да се занимавам с видеоинтервюта. Свикнал съм да се виждам с хората, така ще бъде и сега. Ще искам официалното съгласие на вашата служба.