— Но не бива да ми казваш и малкото, което знаеш. Така ли е? — попита Бейли.
— Трябва да изясним много неща, преди да можем да обсъждаме въпроса свободно — отвърна Данийл.
— Е, и с какво се занимават соларианите? С нови оръжия ли? С платена подривна дейност? Поредица от убийства? Какво могат да направят двайсет хиляди души срещу стотици милиони, космолити?
Данийл мълчеше.
Бейли добави:
— Имам намерение да разбера това, ясно ли е?
— Но не по начина, който сега предложихте, колега Елайджа. Имам инструкции най-грижливо да пазя вашата безопасност.
— И без тях трябва да я пазиш. Първият закон!
— Много повече, отколкото изисква той. Ако е застрашена вашата безопасност и тази на друг, ще пазя вас.
— Естествено. Това е ясно. Ако с мен се случи нещо, няма как да останеш на Солария, ще възникнат усложнения, които Аврора все още не е готова да посрещне. Докато съм жив, аз съм тук по молба на самата Солария, така че можем да си придаваме тежест, ако трябва, и да им наложим да ни оставят тук. Ако умра, всичко се променя. Следователно заповядано ти е да запазиш Бейли жив. Прав ли съм, Данийл?
Данийл каза:
— Не мога да си позволя да дешифрирам смисъла на заповедите, които получавам.
— Добре, добре, не се тревожи. Откритото пространство няма да ме убие, ако наистина намеря за необходимо да се видя с някого. Ще го преживея. Дори може да свикна с него.
— Има и нещо друго освен откритото пространство, колега Елайджа — рече Данийл. — Не бива да се виждате със соларианите. Това не ми харесва.
— Искаш да кажеш, че на космолитите няма да им хареса. Не мога да им помогна. Да си сложат филтри в носа и ръкавици. Да дезинфекцират въздуха. И ако това — да ме виждат на живо — оскърбява деликатните им нрави, нека се мръщят и червят. Но аз съм решил да се виждам с тях. Смятам, че е нужно да го правя и ще го направя.
— Не мога да ви позволя това.
— Ти не можеш да позволиш на мен?
— Естествено разбирате защо, колега Елайджа.
— Не разбирам.
— Помислете само. Инспектор Груър, най-важната фигура от страна на Солария в разследването на това убийство, беше отровен. Не следва ли тогава, че ако ви позволя да осъществите намерението си и безразборно да се появявате тук и там, то следващата жертва непременно ще бъдете вие. В такъв случай как бих могъл да ви позволя да напуснете този дом, където сте в безопасност?
Един робот е отстранен
Бейли каза:
— Значи по-силният потенциал отново надделява, Данийл. Ще ме нараниш, за да ме запазиш жив.
— Не мисля, че ще се наложи да ви нараня, колега Елайджа. Известно ви е, че ви превъзхождам по сила и няма да окажете безполезна съпротива. Но ако все пак се наложи, ще бъда принуден да го направя.
— Мога да те унищожа с бластера си веднага — рече Бейли. — Още сега! В моите потенциали няма нищо, което да ме спре.
— Предполагах, че бихте могли да заемете такава позиция в определен момент от сегашните ни отношения, колега Елайджа. По-точно тази мисъл ми хрумна по време на пътуването ни насам, когато за момент станахте агресивен в колата. В сравнение с вашата безопасност моето унищожение е без значение, но това унищожение би могло да ви разстрои и да обърка плановете на господарите ми. Ето защо една от най-важните ми грижи по време на първия ви сън бе да освободя бластера ви от заряда.
Бейли стисна устни. Бяха го оставили с незареден бластер! Ръката му мигновено се плъзна към кобура. Извади оръжието и впи поглед в зарядния индикатор. Беше закован на нулата.
Залюля в ръка парчето ненужен метал, сякаш се канеше да го запрати право в лицето на Данийл. Каква полза? Роботът щеше да се изплъзне ловко.
Бейли върна бластера на мястото му. Можеше да го зареди, когато му дойде времето.
Бавно обмисляйки, той каза:
— Не ме прави на глупак, Данийл.
— Какво искате да кажете, колега Елайджа?
— Държиш се като господар. Прекалено много ме ограничаваш. Ти робот ли си?
— И преди се съмнявахте в мен — отвърна Данийл.
— Миналата година на Земята се усъмних дали Р. Данийл Оливо е наистина робот. Оказа се, че е робот. Надявам се, че все още е такъв. Въпросът ми все пак е: „Ти Р. Данийл Оливо ли си?“
— Да.
— Да? Данийл беше проектиран да наподобява съвсем точно космолит. Защо да не може един космолит да бъде предрешен така, че да наподобява съвсем точно Данийл?
— По каква причина?
— За да води разследването с повече инициатива и умение от който и да е робот. В същото време, приемайки ролята на Данийл, ти спокойно би могъл да ме държиш под контрол, като създаваш у мен фалшиво чувство за превъзходство. В края на краищата ти работиш чрез мен и трябва да бъда податлив.