— Всичко това не е вярно, колега Елайджа.
— Тогава защо всички солариани, които срещаме, те приемат за човек? Те са експерти по роботика. Толкова лесно ли могат да бъдат заблудени? Идва ми наум, че не може аз единствен да съм прав, а всички те да грешат. Много по-вероятно е аз единствен да греша, а всички те да са прави.
— Съвсем не, колега Елайджа.
— Докажи го — каза Бейли, като тръгна бавно към една крайна маса и вдигна анихилатора за отпадъци. — Можеш да го направиш съвсем лесно, ако си робот. Покажи метала под кожата си.
Данийл започна:
— Уверявам ви…
— Покажи метала — прекъсна го Бейли рязко. — Това е заповед! Или не се чувствуваш длъжен да се подчиняваш на заповеди?
Данийл разкопча ризата си. Гладката бронзова кожа на гърдите му беше покрита с редки светли косми. Данийл натисна силно с пръсти непосредствено под дясната си гръд, плът и кожа безкръвно се разтвориха по цялата дължина на гръдния кош и отдолу се показа блясък на метал.
Докато ставаше това, пръстите на Бейли, поставени върху крайната маса, се придвижиха половин инч вдясно и натиснаха сигналния бутон. Почти незабавно влезе робот.
— Не мърдай, Данийл — изкрещя Бейли. — Това е заповед! Остани на мястото си!
Данийл остана неподвижен, сякаш животът (или неговата имитация) го беше напуснал. Бейли извика към робота:
— Можеш ли да повикаш тук още двама, без да напускаш стаята? Ако можеш, направи го.
Роботът каза:
— Да, господарю.
В отговор на радиоповикването се появиха още два робота. Тримата се строиха в редица.
— Момчета! — каза Бейли. — Виждате ли това създание, което смятахте за господар?
Шест ръждиво-червеникави очи се обърнаха тържествено към Данийл. Те отговориха в хор:
— Виждаме го, господарю.
— Виждате ли също, че този така наречен господар е всъщност робот като вас, защото отвътре целият е от метал? Само е направен да прилича на човек.
— Да, господарю.
— Не сте длъжни да изпълнявате заповедите му. Това ясно ли ви е?
— Да, господарю.
— Аз, от друга страна — каза Бейли, — съм истински човек.
За момент роботите се поколебаха. Бейли се запита дали след като им беше показал, че едно нещо може да прилича на човек и въпреки това да е робот, те биха приели каквото и да е в човешки образ за човек, каквото и да е.
В този момент един от роботите се обади: „Вие сте човек, господарю“ и Бейли отново си пое дъх.
Каза:
— Много добре. Данийл, свободен си.
Данийл зае по-естествено положение и каза спокойно:
— Значи съмнението, което изказахте относно моята самоличност, е било просто уловка, измислена, за да разкриете същността ми на тези другите тук, разбирам.
— Така е — каза Бейли и отвърна поглед. Помисли си: „Това нещо е машина, не човек. Не се мами машина.“
Но не можа да потисне напълно чувството на срам. Дори както си стоеше с разтворен гръден кош, у Данийл сякаш имаше нещо толкова човешко, нещо, което можеше да бъде измамено.
Бейли каза:
— Затвори си гръдния кош, Данийл, и чуй какво ще ти кажа. Физически не можеш да се мериш с три робота. Разбираш, нали?
— Това е ясно, колега Елайджа.
— Добре!… А сега, момчета — и той отново се обърна към другите роботи. — Не трябва да казвате на никого, бил той човек или господар, че това същество е робот. Докато не получите други инструкции от мен и само от мен.
— Благодаря ви — обади се тихо Данийл.
— Обаче — продължи Бейли — на този човекоподобен робот не бива да се позволява да ми пречи по какъвто и да е начин. Ако се опита, ще го спрете със сила, но внимавайте да не го повредите. Действувайте само ако това е абсолютно необходимо. Не му позволявайте да установява контакт с други хора освен мен, нито с други роботи освен вас, като се среща с тях или по видеофона. И не го оставяйте сам нито за минутка. Дръжте го в тази стая, стойте тук и вие. Другите ви задължения се отменят до следващо нареждане. Всичко това ясно ли е?
— Да, господарю — отвърнаха хорово.
Бейли отново се обърна към Данийл.
— Сега не можеш да направиш нищо, затова не се опитвай да ме спреш.
Данийл отпусна ръце. Той каза:
— Не мога с бездействието си да допусна да ви бъде причинена вреда, колега Елайджа. И все пак при тези обстоятелства е възможно само бездействие. Логиката е неумолима. Не мога да предприема нищо. Надявам се, че ще останете невредим и в добро здраве.
„Именно“, помисли си Бейли. Логиката си беше логика, а роботите нямаха нищо друго. Логиката подсказваше на Данийл, че ръцете му са вързани. Разумът би му подсказал, че рядко може да се предвиди всичко, че противникът може да сгреши. Но няма такова нещо. Роботът е логичен, но не разумен.