— Господин Бейли — каза Куемът, — не може да се манипулира с човешките чувства така, сякаш са заложени в позитронен мозък.
— Не казвам, че може. Роботиката е дедуктивна наука, социологията — индуктивна. Но математиката може да се приложи и в двата случая.
За момент настъпи мълчание. После Куемът се обади с треперещ глас:
— Вие заявихте, че не сте социолог.
— Зная. Но ми казаха, че вие сте такъв. Най-добрият на планетата.
— Аз съм единственият. Почти може да се каже, че аз съм създал тази наука.
— О? — Бейли се поколеба, преди да зададе следващия въпрос. Звучеше нахално дори за самия него. — Гледали ли сте книги по въпроса?
— Гледал съм някои аврориански книги.
— Гледали ли сте книги от Земята?
— От Земята ли? — Куемът се засмя неловко. — Никога не би ми хрумнало да прочета нещо от научната продукция на Земята. Не искам да ви обиждам.
— Е, жалко. Смятах, че ще мога да получа по-специална информация, която да ми позволи да разговарям с другите лице в лице, без да се налага да…
Куемът издаде някакъв странен, стържещ, нечленоразделен звук, а огромният стол, в който седеше, полетя със скърцане назад и се катурна с трясък.
Едно сподавено „Моите извинения“ достигна до Бейли.
Пред погледа му се мярна Куемът, който побягна с тромави стъпки, после изхвърча от стаята.
Бейли повдигна вежди. Какво, по дяволите, беше казал този път? Йосафате! Кой бутон беше натиснал по погрешка?
Колебливо, той се понадигна, но замръзна на място при появата на един робот.
— Господарю — каза роботът, — наредено ми е да ви предам, че господарят след малко ще се свърже с вас по видеофона.
— По видеофона ли, момче?
— Да, господарю. Междувременно може би ще пожелаете още нещо за пиене.
До лакътя на Бейли се появи чашка с розовата течност, но този път добавиха и блюдо със сладкиши, топли и ароматни.
Бейли отново седна, внимателно опита питието и го остави обратно. Сладкишите бяха твърди и топли, но коричката им се топеше в устата, а отвътре бяха още по-топли и меки. Вкусът им бе непознат и той се запита дали не бяха приготвени с местни аромати и подправки.
Тогава се сети за ограничените земни дажби от дрождени храни и се запита дали би се намерил пазар за такива видове дрожди, които да наподобяват вкуса на извънземните храни.
Но мислите му бяха прекъснати рязко, когато социологът Куемът се появи изневиделица и застана с лице към него. С лице към него този път! Беше седнал на по-малък стол, в стая, чиито стени и под ярко контрастираха с тези около Бейли. И сега се усмихваше, от което фините бръчици по лицето му ставаха по-дълбоки и колкото и парадоксално да бе, му придаваха по-младежки вид, подчертавайки живите му очи.
Той каза:
— Хиляди извинения, господин Бейли. Мислех си, колко добре понасям личното присъствие, но е било заблуда. Бях на ръба и вашите думи ме извадиха от равновесие, така да се каже.
— Кои по-точно, сър?
— Казахте нещо за интервюиране на хора лице в… — Той поклати глава и бързо облиза устни. — Бих предпочел да не го казвам. Мисля, че разбирате какво имам предвид. Изразът извика във въображението ми ужасяваща картина: как ние двамата вдишваме… вдишваме взаимно дъха си. — Соларианинът потръпна. — Не намирате ли, че е отблъскващо?
— Никога не съм мислил за това.
— Такъв противен навик. Когато го казахте, картината изникна пред мен и си дадох сметка, че в края на краищата ние сме в една стая и макар да не стоя с лице към вас, кълба от въздух, който е бил в дробовете ви, сигурно стигат до мен и ги вдишвам. С моята изострена чувствителност…
Бейли каза:
— Атмосферата на Солария е пълна с молекули, които са били в хиляди дробове. Йосафате! Били са в дробовете на животни и в хрилете на риби.
— Така е — отвърна Куемът, като потърка унило бузата си, — и предпочитам изобщо да не мисля за това. Но тази непосредствена близост, вашето действително присъствие там, ние двамата вдишваме и издишваме. Поразително е облекчението, което изпитвам при видеоконтакт.
— Аз все още се намирам в този дом, доктор Куемът.
— Тъкмо това е поразителното. Вие сте в същата сграда и все пак самото използуване на тримерното изображение променя всичко. Сега поне зная какво е да се видиш с някого. Не бих опитал отново.
— Значи сте си правили експеримент.
— Донякъде, да — каза космолитът. — Това беше второстепенна причина. Но резултатите бяха интересни, макар че ме разстроиха. Експериментът беше добър и мога да си го отбележа.
— Да си отбележите кое? — попита Бейли озадачен.