— Защо казвате, че е глупаво? Притежава ли Солария нещо, което би изравнило силите, въпреки голямото числено неравенство? Някакъв нов вид оръжие?
— Оръжие, да. Но не е ново. Хората, за които говоря, са по-скоро слепи, отколкото глупави, щом не разбират, че това оръжие действува постоянно и на него не може да се устои.
Бейли присви очи:
— Сериозно ли говорите?
— Разбира се.
— Запознат ли сте с характера на оръжието?
— Всички би трябвало да сме запознати. Вие също, ако се позамислите над това. Може би за мен е по-лесно да разбера, защото съм социолог. Във всеки случай то не се използува, както обикновено се използува едно оръжие. То не убива и не наранява, но и така е непобедимо. Още по-непобедимо е, защото никой не го забелязва.
Бейли каза с раздразнение:
— И какво точно е това неубиващо оръжие?
Куемът отвърна:
— Позитронният робот.
Оглед на ферма
За момент Бейли изстина. Позитронният робот беше символът на превъзходството на космолитите над земните хора. Това бе достатъчно добро оръжие.
Гласът му остана спокоен:
— Това е икономическо оръжие. Като източник на усъвършенствувани модели Солария е от значение за другите външни светове, така че те няма да й навредят.
— Очевидно — каза с безразличие Куемът. — Това ни помогна да си извоюваме независимост. Но аз имам предвид нещо друго, нещо не така очебийно и по-грандиозно. — Куемът бе вперил поглед във върха на пръстите си, а умът му явно бе зает с нещо отвлечено.
Бейли каза:
— Това още една от социологическите ви теории ли е?
Неприкритият самодоволен поглед на Куемът извика само бегла усмивка върху лицето на земния човек. Социологът каза:
— Да, наистина. Оригинална е, доколкото ми е известно, и все пак е напълно понятна, ако се проучат внимателно данните за населението на външните светове. Да започнем с това, че откакто бе създаден позитронният робот, той се използува все по-интензивно навсякъде.
— Не и на Земята — каза Бейли.
— Хайде, хайде, инспекторе. Не съм много запознат с вашата Земя, но знам, че роботите навлизат в икономиката ви. Вие живеете в огромни градове и оставяте по-голямата част от планетарната повърхност незаета. Кой обработва стопанствата и мините ви тогава?
— Роботи — съгласи се Бейли. — Но ако говорим за това, докторе, земните хора първи изобретиха позитронния робот.
— Така ли? Сигурен ли сте?
— Можете да проверите. Това е истина.
— Интересно. Въпреки това роботите най-трудно си пробиват път там. — Социологът продължи замислено. — Това може би се дължи на огромното население на Земята. Повече време ще е необходимо. Да-а… Все пак вие имате роботи дори в градовете си.
— Да — отвърна Бейли.
— Сега са повече, отколкото, да речем, преди петдесет години.
Бейли кимна нетърпеливо.
— Да.
— Тогава всичко съвпада. Разликата е само във времето. Роботите започват да заменят човешкия труд. Роботизираната икономика се развива само в една посока. Повече роботи и по-малко човеци. Проучил съм данните за населението много внимателно, представил съм ги графически и съм извършил няколко екстраполации. — Неочаквано той спря изненадан. — Та това е прилагане на математиката в социологията, нали?
— Така е — каза Бейли.
— Все пак може да излезе нещо. Трябва да помисля. Във всеки случаи до тези заключения съм стигнал и съм убеден, че те без съмнение са правилни. Съотношението робот-човек във всяка икономика, приела труда на робота, е с тенденция към непрекъснато нарастване, въпреки всички закони, които се прокарват, за да се предотврати това явление. Нарастването може да се забави, но не и да се спре. В началото човешкото население се увеличава, но броят на роботите расте много по-бързо. После, след като се достигне определена критична точка…
Куемът пак спря, после каза:
— Нека да видим. Чудя се дали критичната точка не може да се определи точно, ако наистина може да се изрази в цифри. Ето пак вашата математика.
Бейли се размърда неспокойно.
— Какво става, след като се достигне критичната точка, доктор Куемът?
— М-да. А човешкото население започва всъщност да намалява. Планетата е на крачка от истинската социална стабилност. Това ще стане с Аврора. Това ще стане дори и с вашата Земя. На Земята може да й трябват още няколко века, но то е неизбежно.
— Какво разбирате под социална стабилност?
— Ами положението тук. На Солария. Свят, в който всички хора принадлежат към привилегированата класа. Ето защо няма причина да се боим от другите външни светове. Трябва само да изчакаме един век може би и те всички ще станат като Солария. Предполагам, че в известен смисъл това ще бъде краят на човешката история, нейният връх. Най-сетне хората ще имат всичко, от което се нуждаят или желаят. Знаете ли, имаше една фраза, не зная откъде идва, нещо за стремежа към щастие.