Но не го направи. Не можеше. Само пристъпи към него, протегна ръка и каза:
— Няма как да те забравя, Данийл.
— Много сте любезен — отвърна Данийл, като кимна сериозно. — Както ви е добре известно, докато съм в изправност, на мен ми е съвсем невъзможно да ви забравя. Хубаво е, че ви виждам пак.
Той взе ръката на Бейли и я стисна решително и сдържано; пръстите му се сключиха и оказаха осезаем, но безболезнен натиск, после я пуснаха.
Бейли искрено се надяваше, че непроницаемите очи на това създание няма да проникнат в мислите му и да видят онзи безумен миг, все още неотминал напълно, в който цялото му същество бе обладано от чувство на дълбоко приятелство, почти обич.
В края на краищата човек не можеше да храни приятелски чувства към Данийл Оливо, който съвсем не беше човек, а само робот.
Роботът, който толкова приличаше на човек, каза:
— Разпоредих се да свържат кораба със земеходна роботоуправляема кола чрез въздушен тунел…
Бейли се намръщи:
— Въздушен тунел ли?
— Да. Обикновено съоръжение, често го използуват в космоса, за да може екипажът и материалната част да бъдат прехвърляни от един транспортен кораб в друг, без да е необходима специална противовакуумна екипировка. Както изглежда, това съоръжение не ви е познато.
— Не — рече Бейли, — но разбирам за какво става дума.
— Разбира се, доста сложно е да се монтира такова приспособление между космически кораб и земеходна машина, но аз настоях да го направят. За щастие мисията, с която ние двамата сме натоварени, е от първостепенна важност. Трудностите се отстраняват бързо.
— И ти ли ще се занимаваш с убийството?
— Не ви ли уведомиха за това? Съжалявам, че не ви го съобщих веднага. — Естествено нямаше и следа от съжаление върху безупречното лице на робота. — Доктор Хан Фастълф, когото познавате от нашето сътрудничество на Земята и когото, надявам се, помните, ви препоръча като подходящ следовател. Той постави условие в разследването да участвувам и аз, за да работим заедно.
Бейли се усмихна пресилено. Доктор Фастълф беше жител на Аврора, най-могъщия от външните светове. Очевидно препоръката на един аврорианин имаше тежест.
Бейли подхвърли:
— Добрият екип не бива да се разваля, а? — Първоначалното оживление, причинено от появата на Данийл, взе да преминава, нещо отново го стегна в гърдите.
— Не знам дали точно това е имал предвид, колега Елайджа. От характера на разпорежданията му мога да съдя, че е искал да ви изпрати за сътрудник някой, който има опит с живота на Земята и познава вашите странности.
— Странности! — Бейли се намръщи и се почувствува засегнат. Не му харесваше, че употребяват тази дума за него.
— За да мога например да осигуря въздушен тунел. Добре ми е известна вашата неприязън към откритите пространства, породена от живота в земните градове.
Навярно защото го нарекоха „странен“, той усети, че трябва да отвърне с атака или да загуби авторитета си пред тази машина; това накара Бейли да промени рязко темата. А може би просто дългогодишната практика не му позволяваше да оставя незабелязано нито едно логическо противоречие.
Той каза:
— На този кораб за моето благополучие се грижеше един робот; робот — в гласа му прозвуча злобна нотка, — който прилича на робот. Познаваш ли го?
— Говорих с него, преди да се кача на кораба.
— Какъв е номерът му? Как мога да установя връзка с него?
— РХ-2475. За Солария е обичайно към роботите да се обръщат само със серийните им номера. — Спокойният поглед на Данийл се плъзна по командното табло до вратата. — С този бутон можете да му сигнализирате.
Бейли също погледна командното табло и тъй като бутонът, към който сочеше Данийл, носеше надпис РХ, неговото откриване съвсем не бе загадка.
Бейли го натисна с пръст и след по-малко от минута роботът — онзи, който приличаше на робот — влезе.
Бейли каза:
— Ти си РХ-2475.
— Да, сър.
— Преди малко ми каза, че ще дойде някой да ме отведе от кораба. Него ли имаше предвид? — Бейли посочи Данийл.
Погледите на двата робота се срещнаха. РХ-2475 каза:
— От документите му за самоличност е ясно, че той е лицето, което трябва да ви посрещне.
— Казаха ли ти нещо повече за него? Например как изглежда?
— Не, сър. Но знаех името му.
— Кой ти го съобщи?