— Какво прави там?
— Извършвах собствени разследвания. Съжалявам, че трябваше да стане във ваше отсъствие, но неотложните нужди на следствието го налагаха.
Бейли попита:
— Не си ли се свързвал с Клориса Канторо? Или може би си я виждал?
— Свързах се с нея, но от дома й, не от нашето имение. Имаше някои документи във фермата, които трябваше да видя. При обикновени условия видеовръзката би била достатъчна, но можеше да се окаже неудобно да оставам в имението ни, тъй като три робота знаеха за истинската ми самоличност и лесно можеха да ме арестуват отново.
Бейли почти се чувствуваше добре. Той провеси крака от леглото и откри, че е облечен в нощница. Заразглежда я с отвращение.
— Дай ми моите дрехи.
Данийл се подчини.
Докато се обличаше, Бейли каза:
— Къде е госпожа Делмар?
— Под домашен арест, колега Елайджа.
— Какво? По чия заповед?
— По моя заповед. Затворена е в спалнята си, роботите я пазят, отнето й е правото да издава заповеди, освен такива за лични нужди.
— Ти ли й го отне?
— Роботите в това имение не знаят за моята самоличност.
Бейли привърши с обличането.
— Някои обстоятелства не са в нейна полза — каза той. — Имала е възможност да го убие — по-голяма, отколкото мислехме в началото. Тя не се е втурнала към мястото на престъплението при вика на съпруга си, както каза най-напред. Била е там през цялото време.
— Твърди ли, че е била свидетелка на убийството и че е видяла убиеца?
— Не. Не си спомня най-критичните моменти. Това се случва понякога. Оказа се, че има и мотив.
— Какъв е той, колега Елайджа?
— От самото начало подозирах тази възможност. Казах си, че ако това е Земята и доктор Делмар е бил такъв, какъвто го описаха, а Гладиа Делмар — такава, каквато изглежда, то щях да си помисля, че тя е била влюбена в него, а той е бил влюбен само в себе си. Трудното беше да разбера дали Соларианите се влюбват и реагират на любовта в земния смисъл на думата. Не можех да разчитам на собствените си преценки за техните чувства и реакции. Ето защо трябваше да се видя с някои хора. Не по видеофона, а да ги видя.
— Не ви разбирам, колега Елайджа.
— Не знам дали мога да ти го обясня. Генните възможности на тези хора са внимателно планирани преди раждането им, а действителното генно разпределение се проверява по-късно.
— Зная.
— Но гените не са всичко. Средата също влияе, а тя може да доведе до истинска психоза там, където гените само загатват за някакъв определен вид психоза. Забеляза ли интереса на Гладиа към Земята?
— Забелязах го, колега Елайджа, и сметнах, че този интерес е престорен, целящ да повлияе върху преценките ви.
— Да предположим, че е бил истински интерес, дори влечение. Да предположим, че нещо, свързано със земните тълпи, я е вълнувало. Да предположим, че против волята си е изпитвала влечение към нещо, което са я научили да счита за противно. Възможно е да има отклонения от нормалното. Трябваше да проверя това, като се срещна със солариани, за да видя как реагират те на срещите ни, и като се срещна с нея, за да видя как реагира тя. Наложи се да се избавя на всяка цена от теб, Данийл. Наложи се да изоставя видеоконтакта като средство за водене на разследването.
— Вие не ми обяснихте тези неща, колега Елайджа.
— Щеше ли да помогне обяснението срещу онова, което според Първия закон считаш за свой дълг.
Данийл мълчеше. Бейли каза:
— Експериментът успя. Видях или се опитах да видя няколко души. Един стар социолог рискува да се срещне с мен и трябваше да се откаже по средата. Един робоспециалист отказа да се види с мен, макар че го притиснах здравата. Самата възможност го накара да изпадне в почти инфантилно безумие. Той смучеше пръста си и плачеше. Асистентката на Делмар беше свикнала с личното присъствие благодарение на професията си, затова тя ме понасяше, но на двайсет стъпки разстояние. Гладиа, от друга страна…
— Да, колега Елайджа?
— Гладиа прие да се срещне с мен само след кратко колебание. Тя понасяше присъствието ми с лекота и всъщност показваше признаци, че притеснението й намалява. Всичко това говори за изразена психоза. Тя нямаше нищо против да се види с мен; Земята я интересуваше; възможно е да е проявявала ненормален интерес към съпруга си. Всички тези неща биха могли да се обяснят със силен, и за този свят, патологичен интерес към личното присъствие на представители на другия пол. Самият доктор Делмар не е бил човек, който да насърчи подобно влечение или да му отвърне. Това трябва да я е разстройвало много.