Данийл кимна.
— Достатъчно, за да извърши убийство в пристъп на ярост.
— Въпреки всичко не мисля така, Данийл.
— Да не би да сте под въздействието на някои лично ваши, странични подбуди, колега Елайджа? Госпожа Делмар е привлекателна жена, а вие сте землянин, у когото предпочитанието към личното присъствие на една привлекателна жена не е признак на психопатия.
— Имам по-сериозни причини — отговори Бейли смутено. (Хладният поглед на Данийл бе твърде проницателен и проникваше в душата му. Йосафате! Това нещо беше само една машина.) Той каза: — Ако тя е убила мъжа си, би трябвало да е направила и неуспешния опит да убие Груър. — Почти изпита желание да обясни как едно убийство би могло да се осъществи чрез роботи, но се въздържа. Не знаеше как ще реагира Данийл на теория, според която роботите можеха да станат убийци.
Данийл каза:
— Да не говорим за неуспелия й опит да убие вас.
Бейли се намръщи. Не бе имал намерение да казва на Данийл за отровната стрела, която не бе улучила целта; нито да подсилва и без това прекалено силния покровителствен комплекс у другия. Той попита разгневено:
— Какво ти каза Клориса? — Трябваше да я предупреди да си мълчи, но пък откъде можеше да знае, че ще се появи Данийл, за да задава въпроси?
Данийл отвърна спокойно:
— Госпожа Канторо няма нищо общо с тази работа. Аз лично бях свидетел на опита за убийство.
Бейли беше напълно объркан.
— Не те видях там.
Данийл каза:
— Аз лично ви хванах и ви пренесох тук преди час.
— За какво говориш?
— Не си ли спомняте, колега Елайджа? Това бе почти съвършено убийство. Не предложи ли госпожа Делмар да излезете на открито? Не съм бил свидетел на това, но съм сигурен, че го е направила.
— Наистина предложи. Да.
— Навярно дори ви е примамила навън от къщата?
Бейли си спомни за своя „портрет“, за заобикалящите го сиви стени. Тънка психология ли беше това? Възможно ли бе един соларианин да притежава такъв интуитивен усет за психологията на земния човек?
— Не — отвърна той.
Данийл каза:
— Тя ли предложи да слезете до декоративното езеро и да седнете на пейката?
— Да.
— Не мислите ли, че може би ви е наблюдавала, забелязвайки как все повече ви се вие свят.
— Тя попита един или два пъти дали не искам да се прибера.
— Възможно е да го е казала само така. Възможно е да е наблюдавала как ви става все по-зле там, на пейката. Възможно е дори да ви е блъснала, или не е имало нужда от това. В момента, в който стигнах до вас и ви взех в ръце, вие тъкмо падахте назад от каменната пейка във вода, дълбока три фута, където със сигурност щяхте да се удавите.
За пръв път Бейли си припомни онези последни мимолетни усещания.
— Йосафате!
— Освен това — продължи Данийл спокойно и неумолимо — госпожа Делмар седеше до вас, наблюдавайки как падате, без да помръдне, за да ви задържи. Нямаше да се опита да ви измъкне от водата. Щеше да ви остави да се удавите. Можеше да повика някой робот, но той сигурно щеше да пристигне твърде късно. А след това тя щеше просто да обясни, че, разбира се, на нея й е било невъзможно да ви докосне дори за да спаси живота ви.
„Съвсем вярно“, помисли си Бейли. Никой не би се усъмнил в неспособността й да се докосне до човешко същество. Ако някой се изненадаше, щеше да е от това, че е била толкова близо до него.
Данийл каза:
— Както виждате, колега Елайджа, едва ли може да има съмнение относно нейната вина. Вие заявихте, че тя би трябвало да е извършила и опита за убийството на инспектор Груър, като че това е аргумент в нейна полза. Сега виждате, че трябва да е била тя. Тя има един и същ мотив и за двата опита — необходимостта да се отърве от неудобния и настойчив следовател на първото убийство.
Бейли каза:
— Всички тези действия може да са били без зла умисъл. Възможно е тя изобщо да не си е давала сметка как ще ми се отрази престоят навън.
— Изучавала е Земята. Знаела е за странностите на земните хора.
— Аз я уверих, че днес вече съм бил навън и че започвам да свиквам с това.
— Тя не е глупава.
Бейли удари дланта си с юмрук.
— Изкарваш я прекалено умна. Не става и не вярвам в това. Във всеки случай не можем да я обвиним в убийство, докато не намерим обяснение за липсата на оръжието, с което е било извършено убийството.
Данийл не откъсваше поглед от земния човек.
— И това мога да направя, колега Елайджа.
Бейли погледна смаяно своя колега-робот.