Сега да допуснем обратното. Да предположим, че от юношеската си възраст Делмар е използувал само видеоконтакта; без да се вижда с когото и да било, освен в редки случаи със съпругата си. Да предположим, че някой друг отиде при него лично. Няма ли той автоматично да си помисли, че това е видеоконтакт, особено ако някой робот е инструктиран да му съобщи, че е установена видеовръзка?
— Нито за миг — обади се Куемът. — Еднаквата обстановка би разкрила измамата.
— Може би, но колко от вас са обърнали внимание на обстановката сега? Ще измине около минута най-малко, преди доктор Делмар да забележи, че нещо не е в ред, а през това време приятелят му, който и да е той, би могъл да се приближи до него, да вдигне нещо и да го стовари върху главата му.
— Невъзможно — не отстъпваше Куемът.
— Не мисля така — каза Бейли. — Смятам, че възможността да извърши убийство не е сигурно доказателство за вината на госпожа Делмар. Тя е имала възможност, но и други са имали такава.
Бейли отново изчака. По челото си усети пот, но да я избърше би било проява на слабост. Трябваше да остане пълен господар на положението. Човекът, в когото се целеше, трябваше да осъзнае неизгодната си позиция. Трудно беше за землянин да доведе дотам един космолит.
Погледът му мина по лицата им и той реши, че нещата се развиват поне задоволително. Дори Атълбиш изглеждаше съвсем по човешки заинтересован.
— И ето, че стигаме — каза Бейли — до средството и то е най-голямата загадка. Оръжието, с което е било извършено убийството, не е намерено.
— Известно ни е — обади се Атълбиш. — Ако не беше така, щяхме да считаме делото срещу госпожа Делмар за приключено. Нямаше изобщо да поискаме разследване.
— Може би — каза Бейли. — Но нека анализираме въпроса за средството. Има две възможности: или госпожа Делмар е извършила убийството, или някой друг. Ако госпожа Делмар е извършила убийството, оръжието е трябвало да остане на мястото на престъплението, освен ако не е било преместено по-късно. Моят партньор, господин Оливо от Аврора, който не присъствува в момента, изказа предположението, че доктор Тул е имал възможност да вземе оръжието. Сега питам доктор Тул в присъствието на всички дали е сторил това, дали е премествал оръжие, докато е преглеждал припадналата госпожа Делмар?
Д-р Тул се тресеше целият.
— Не, не. Кълна се. Готов съм да отговарям на всякакви въпроси. Кълна се, че не съм пипал нищо.
Бейли каза:
— Има ли някой, който би се усъмнил в думите на доктор Тул?
Настъпи мълчание, по време на което Лийбиг погледна към някакъв предмет извън полезрението на Бейли и измърмори нещо за времето. Бейли продължи:
— Втората възможност е някой друг да е извършил престъплението и да е отнесъл оръжието със себе си. Но ако е така, следва да се попитаме защо. Изнасянето на оръжието е потвърждение на факта, че госпожа Делмар не е убийцата. Ако убиецът е външен човек, той би трябвало да е пълен идиот, за да не остави оръжието при трупа и да хвърли подозрението върху госпожа Делмар. И в двата случая следователно оръжието трябва да е там! Все пак никой не го е видял.
Атълбиш каза:
— За глупаци ли ни взимате или за слепци?
— За солариани — отвърна спокойно Бейли — и поради това вие сте неспособни да различите оръжието, което е останало на мястото на престъплението.
— Не разбирам нито дума — отчаяно промърмори Клориса.
Дори Гладиа, която едва ли бе помръднала по време на срещата, сега се втренчи изненадано в Бейли. Бейли каза:
— Мъртвият съпруг и припадналата съпруга не са били сами. Имало е и един повреден робот.
— Е, и? — сърдито подхвърли Лийбиг.
— Не е ли очевидно тогава, че като елиминираме невъзможното, това, което остава, колкото и невероятно да е то, е истината. Намиращият се на местопроизшествието робот е оръдието на убийството, оръдие, което никой от вас не е забелязал поради начина ви на мислене.
Всички те заговориха едновременно; всички освен Гладиа, която само гледаше втренчено. Бейли вдигна ръце.
— Почакайте. Тихо! Оставете ме да ви обясня! — И отново разказа за покушението срещу Груър и за начина, по който е могло да бъде извършено. Този път той прибави и историята за покушението върху собствения му живот в бебешката ферма.
Лийбиг вметна нетърпеливо:
— Предполагам, че някой робот е бил накаран да намаже стрелата с отрова, без да знае, че използува отрова, а после друг робот е подал отровната стрела на момчето, след като му е казал, че сте землянин, без да знае, че стрелата е отровна.