— Нещо подобно. И двата робота трябва да са били добре подготвени.
— Звучи абсурдно — каза Лийбиг.
Куемът бе пребледнял и изглеждаше така, сякаш щеше да му прилошее всеки момент:
— Никой соларианин не би използувал роботи, за да навреди на човек.
— Може и да е така — сви рамене Бейли, — но важното е, че роботите могат да бъдат използувани по този начин. Попитайте доктор Лийбиг. Той е експертът.
Лийбиг каза:
— Това е невъзможно в случая с доктор Делмар. Вчера ви го казах. Как може някой да накара робот, по какъвто и да било начин, да разбие човешки череп?
— Да обясня ли как?
— Обяснете, ако можете.
Бейли започна:
— Доктор Делмар е правил изпитания на нов модел робот. Не разбирах значението на този факт до снощи, когато ми се наложи да кажа на един робот, молейки го да ми помогне да стана от стола, „Дай ми ръка!“ Роботът погледна ръката си с недоумение, сякаш помисли, че от него се очаква да я откачи и да ми я подаде. Трябваше да повторя заповедта си по-разбрано. Но случката ми припомни нещо, което доктор Лийбиг ми бе казал по-рано същия ден. Правили са опити върху роботи със заменяеми крайници.
Да допуснем, че роботът, който доктор Делмар е изпитвал, е имал известен брой взаимозаменяеми крайници с различни форми за различни видове специализирани дейности. Да допуснем, че убиецът е знаел това и внезапно е казал на робота: „Дай ми ръката си!“ Роботът е извадил ръката си и му я е подал. От извадената ръка става великолепно оръжие. След смъртта на доктор Делмар тя отново е била поставена на мястото й.
Безмълвният ужас отстъпи място на шумни възражения, докато Бейли говореше. Той трябваше да изкрещи последното си изречение, но дори и така то бе заглушено.
Със зачервено лице Атълбиш стана от стола си и пристъпи напред.
— Дори да е така, както казвате, тогава пак госпожа Делмар е убийцата. Тя е била там, тя се е карала с него, тя е могла да види, че съпругът й работи върху новия модел и е могла да знае за заменяемите крайници… в което впрочем не вярвам. Каквото и да правиш, землянино, всички улики са срещу нея.
Гладиа заплака тихо.
Бейли не я погледна. Каза:
— Напротив, лесно може да се докаже, че който и да е убиецът, то това не е госпожа Делмар.
Джотан Лийбиг внезапно скръсти ръце и на лицето му се появи презрително изражение.
Бейли забеляза това и каза:
— Вие ще ми помогнете да го направя, доктор Лийбиг. Като робоспециалист знаете, че за да се въздействува на роботите така, че да извършат косвено убийство, трябва изключителна ловкост. Вчера се опитах да поставя един индивид под домашен арест. На три робота дадох подробни инструкции да го държат под охрана. Това беше проста работа, но аз съм несръчен с роботите. В инструкциите ми е имало пропуски и моят затворник избяга.
— Кой е бил задържаният? — заинтересува се Атълбиш.
— Това не е от значение — отвърна Бейли нетърпеливо. — Важен е фактът, че аматьори не могат да се справят добре с роботите. А някои солариани също може да са в голяма степен аматьори. Какво знае например Гладиа Делмар за Роботиката?… А, доктор Лийбиг?
— Какво? — Робоспециалистът го гледаше втренчено.
— Опитвали сте се да учите госпожа Делмар на роботика. Каква ученичка беше тя? Научи ли нещо?
Лийбиг се огледа неловко.
— Не можа… — и млъкна.
— Безнадежден случай, нали? Или предпочитате да не отговаряте?
Лийбиг отвърна сухо:
— Може да се е преструвала на невежа.
— Готов ли сте да заявите като специалист, че по ваше мнение госпожа Делмар е достатъчно опитна, за да въвлече роботите в индиректно убийство?
— Как мога да отговоря на този въпрос?
— Ще го кажа по друг начин. Този, който се опита да ме убие в бебешката ферма, е трябвало да ме открие чрез вътрешнокомуникационната мрежа на роботите. В края на краищата не бях казал на нито един човек къде отивам и само роботите, които ме придружаваха от едно място на друго, знаеха къде съм. Моят колега Данийл Оливо успя да ме открие едва по-късно същия ден, но със значителни затруднения. Убиецът, от друга страна, го е направил лесно, защото освен че ме откри, той е трябвало да се разпореди да намажат стрелата с отрова и да я изстрелят — всичко това, преди да напусна фермата и да продължа по-нататък. Би ли се справила с това госпожа Делмар?
Коруин Атълбиш се наведе напред.
— Кой според вас би се справил, землянино?
Бейли каза:
— Доктор Джотан Лийбиг е, както сам признава, най-добрият робоспециалист на планетата.
— Това обвинение ли е? — извика Лийбиг.
— Да! — изкрещя Бейли.
Яростта в очите на Лийбиг бавно угасна. Тя отстъпи място на някаква спокойна или по-точно прикрита напрегнатост. Той каза: