— Прегледах робота на Делмар след убийството. Крайниците му не бяха заменяеми. Бяха заменяеми само в обикновения смисъл, за което са необходими специални инструменти и умението на експерт. Така че роботът не е оръжието, с което е убит Делмар, и вие нямате никакво доказателство.
Бейли каза:
— Кой друг може да гарантира за истинността на думите ви?
— Думите ми не подлежат на съмнение.
— Подлежат. Аз ви обвинявам и вашата неподкрепена от никого дума няма стойност. Ако някой ви измъкне, това е друга работа. Впрочем бързо сте се отървали от този робот. Защо?
— Нямаше причина да го държим. Беше напълно разстроен. Беше безполезен.
— Защо?
Лийбиг размаха заканително пръст срещу Бейли и каза разярено:
— Веднъж вече ме питахте, землянино, и аз ви казах защо. Станал е свидетел на убийство, което е бил безсилен да предотврати.
— И вие ми казахте, че в такива случаи роботите винаги излизат от строя. Това е всеобщо правило. Все пак, когато Груър беше отровен, роботът, който му бе поднесъл отровната напитка, пострада само дотолкова, че почна да накуцва и да фъфли. Всъщност той самият беше не просто свидетел, а извършител на това, което приличаше на убийство в момента, и въпреки всичко запази достатъчно разсъдък, за да отговаря на въпроси. Значи този робот, роботът на Делмар, трябва да е бил по-непосредствено свързан с убийството, отколкото роботът на Груър. Ръката на Делмаровия робот трябва да е била използувана като оръжие за убийството.
— Абсолютни глупости — рече задъхано Лийбиг. — Нищо не разбирате от Роботика.
Бейли каза:
— Може и да е така. Но аз предлагам шефа на сигурността Атълбиш да конфискува документацията на фабриката ви за роботи и на цеха за ремонт. Може би ще успеем да разберем дали сте произвеждали роботи със сменяеми крайници и ако е така, дали такива са били изпратени на доктор Делмар, и ако е така — кога.
— Никой няма да се рови в документацията ми — извика Лийбиг.
— Защо? Защо, ако няма какво да криете?
— Но защо, по дяволите, ще искам да убивам Делмар? Кажете ми? Какъв е моят мотив?
— Сещам се за два — каза Бейли. — Били сте в приятелски отношения с госпожа Делмар. Прекалено приятелски. Соларианите също са хора. Никога не сте общували с жени, но това не ви е направило чужд на, как да го наречем, плътските желания. Виждали сте се с госпожа Делмар, моля да ме извините, видеоконтактували сте с нея в моменти, когато е била облечена съвсем неофициално и…
— Не — изкрещя Лийбиг, сякаш в агония.
А Гладиа енергично прошепна: „Не.“
— Възможно е самият вие да не сте си давали сметка за чувствата си — каза Бейли — или пък ако сте имали смътна представа за тях, сте се презирали за слабостта си и сте мразили госпожа Делмар, задето я е насърчавала. Възможно е също да сте мразили и Делмар за това, че тя е била негова. Помолили сте госпожа Делмар да ви стане асистентка. Стигнали сте до този компромис в увлечението си. Тя е отказала и това е засилило омразата ви. Убивайки доктор Делмар по начин, който хвърля подозрението върху госпожа Делмар, вие си отмъщавате и на двамата.
— Кой би повярвал на тази евтина мелодраматична мръсотия? — хрипливо прошепна Лийбиг. — Друг землянин, друго животно — може би. Но на Солария — никой.
— Не разчитам на този мотив — каза Бейли. — Мисля, че той е съществувал подсъзнателно, но вие сте имали и друг, по-убедителен. Доктор Рикейн Делмар е пречел на плановете ви и е трябвало да бъде отстранен.
— Какви планове? — попита Лийбиг.
— Плановете ви за завладяването на Галактиката, доктор Лийбиг — каза Бейли.
Един въпрос получава отговор
— Землянинът е луд. — изкрещя Лийбиг, обръщайки се към другите, — Не виждате ли?
Едни зяпаха безмълвно Лийбиг, други — Бейли.
Бейли не им даде възможност да говорят. Каза:
— Доктор Лийбиг, вие знаете по-добре. Доктор Делмар се е канел да скъса с вас. Според доктор Делмар — защото не сте искали да се ожените. Аз не мисля така. Самият доктор Делмар е имал планове за бъдеще, когато ще станат възможни ектогенните раждания, а женитбата ще е ненужна. Но той е работил с вас; могъл е да се досети и да знае за вашата работа повече от когото и да е друг. Би узнал дали се занимавате с опасни експерименти и би се опитал да ви спре. Загатнал е нещо на инспектор Груър, без да съобщава подробности, защото още не е бил сигурен за подробностите. Очевидно вие сте разбрали за подозренията му и сте го убили.
— Луд! — извика отново Лийбиг. — Не искам да имам нищо общо с това.
Но Атълбиш го прекъсна: