— Капитанът на кораба, сър.
— Той е соларианин, нали?
— Да, сър.
Бейли облиза устни. Следващият въпрос щеше да бъде решаващ. Той рече:
— Как е името на този, когото ти съобщиха да очакваш?
РХ-2475 отвърна:
— Данийл Оливо, сър.
— Добре, момчето ми! Сега можеш да си вървиш.
Последва обичайният поклон и рязко обръщане кръгом. РХ-2475 напусна стаята.
Бейли се обърна към сътрудника си и рече замислено:
— Не ми казваш цялата истина, Данийл.
— Какво имате предвид, колега Елайджа? — запита Данийл.
— Докато разговарях с теб преди малко, сетих се за един странен факт. РХ-2475 ми съобщи, че ще дойде да ме вземе човек. Помня това много добре.
Данийл слушаше спокойно, без да пророни дума. Бейли продължи.
— Помислих си, че роботът може да е сгрешил. Помислих си също, че наистина е трябвало да ме посрещне човек, но после са изпратили теб, без да уведомят РХ-2475 за промяната. Но ти чу, че проверих това. Той е имал данни за твоята самоличност и е знаел името ти. Но не цялото ти име, нали, Данийл?
— Наистина, не беше уведомен за цялото ми име — съгласи се Данийл.
— Името ти не е Данийл Оливо, а Р. Данийл Оливо, което означава Робот Данийл Оливо.
— Вие сте напълно прав, колега Елайджа.
— От което следва, че РХ-2475 не е бил уведомен, че си робот. Позволили са му да смята, че си човек. С твоята хуманоидна външност подобен маскарад е възможен.
— Не оспорвам вашите разсъждения.
— Тогава да продължим. — В гърдите на Бейли се надигаше неудържимо задоволство. Беше на път да открие нещо. Едва ли бе нещо голямо, но за такива открития го биваше. Биваше го достатъчно, за да си струва труда да прелети половината космос. Каза: — Е, тогава защо ще искат да мамят някакъв си нещастен робот? За него е без значение дали му пращат човек или робот. Той се подчинява на заповеди и в двата случая. Оттук логично следва, че капитанът, който е осведомил робота, и соларийските власти, които са осведомили капитана, сами не са знаели, че си робот. Както казах, това е едно логично заключение и сигурно не е единственото. Вярно ли е то?
— Струва ми се, да.
— Така. Значи познах. Тогава защо? Като те е препоръчал за мой помощник, доктор Хан Фастълф е накарал соларианите да мислят, че си човек. Не е ли опасно това? Ако разберат, те може много да се ядосат. Защо го е направил?
Хуманоидният робот заговори:
— Ето какво ми обясниха, колега Елайджа. Връзката ви с човек от външните светове би издигнала престижа ви в очите на соларианите. Връзката ви с робот би го намалила. Тъй като познавам привичките ви и бих могъл да работя лесно с вас, счетоха за разумно да оставят соларианите да ме мислят за човек, без всъщност да ги заблуждават с категорични изявления в този дух.
Бейли не му вярваше. Подобна деликатна загриженост за чувствата на някакъв си землянин не бе присъща на един космолит, та бил той толкова образован като Фастълф.
Той помисли за друга възможност и каза:
— Нали сред външните светове соларианите са прочути с производството си на роботи?
— Радвам се — отвърна Данийл, — че сте запознат с икономиката на Солария.
— Ни най-малко — възкликна Бейли. — Мога да се досетя как се пише „Солария“ и с това познанията ми за нея се изчерпват.
— В такъв случай не разбирам, колега Елайджа, какво ви накара да зададете този въпрос, но той е напълно уместен. Улучихте целта. Според информацията, съхранена в мозъка ми, от петдесетте външни свята Солария безусловно е най-прочута с разнообразието и съвършенството на роботите си. Тя изнася специализирани модели във всички останали външни светове.
Бейли кимна с мрачно задоволство. Естествено Данийл не можеше да проследи онзи интуитивен мисловен скок, който имаше за отправна точка човешката слабост. Нито пък Бейли чувствуваше необходимост да му изложи разсъжденията си. Щом Солария беше водеща в световната роботика, то доктор Хан Фастълф и сътрудниците му са могли да имат чисто лични и много човешки подбуди да демонстрират своя превъзходен робот. Това не би имало нищо общо със сигурността или с чувствата на един землянин.
Те щяха да доказват собственото си превъзходство, позволявайки на експертите-солариани да се заблудят и да приемат един робот — аврорианска направа — за себеподобен.
Бейли се почувствува много по-добре. Странно, целият му разсъдък, всичките умствени способности, които можа да мобилизира, не успяха да го спасят от паниката; обаче няколкото трохи, подхвърлени на собственото му тщеславие, сториха това веднага.
Мисълта за тщеславието на космолитите също помогна.
Каза си: „Йосафате, всички сме хора, дори космолитите.“
На глас рече почти нехайно: