Фридрих Незнански
Голямата игра
Маршът на Турецки #26
Тази книга отначало докрай е измислена от автора. Разбира се, в нея са използвани някои автентични материали както от собствената практика на автора, бивш следовател и адвокат в Русия, така и от практиката на други руски юристи. Но събитията, местата на действие и героите са безусловно измислени. Съвпаденията с реално съществуващи лица и места могат да бъдат само случайни.
Част първа
Отвличането на президентския син
1.
Сънувах, че Костя Меркулов ми звъни по телефона, а се оказа, че звъни на вратата.
Часът бе девет и половина, а когато си в заслужена отпуска, това е все едно да те вдигнат в тъмни зори.
Ирина стана, отвори вратата и през сън дочух гласове в антрето, а ръката ми несъзнателно продължаваше да търси телефонната слушалка. Но когато се събудих напълно, веднага се зарадвах.
Аз си бях вкъщи! И гостите нямаше да ме оставят да спя. Слава Грязнов сигурно вече отваряше бутилката арменски коняк, а Костя махаше целофана от букета с рози за жена ми.
— Ах ти, космополит безроден! — рече Грязнов и надникна през леко отворената врата. — Преструва се, че спи, вчера си е дошъл тихомълком и мисли, че никой няма да научи… Надява се, че ще се скрие от мен и цял месец ще се излежава на дивана и ще брои мухите по тавана.
Наложи се да стана, да си пъхна краката в чехлите и да прегърна подранилите си посетители. И едва след това забелязах, че Слава е дошъл без коняк, а Костя изглежда разтревожен и не носи цветя.
— Спешен случай — отговори Костя в отговор на питащия ми поглед.
— Сър! — размаха пръст Слава. — При тях там на „Пето ниво“, в отряда за борба с организираната престъпност, е прието да се обръщат към началството само така.
— Дума да не става, сър! В отпуска съм! — заявих аз, приел правилата на играта. — И няма да си подам носа от къщи, докато не получа заповед лично от генералния секретар на Съвета за сигурност на ООН. Купил съм билети за трима за Хаваите. Ако искате да знаете, твърде отдавна не съм почивал със семейството си.
— Много интересно — рече Слава. — Билетите ще дадеш на мен и Костя, а ти ще заминеш за Баку.
Погледна към Ирина, към нея гледах и аз. Чакахме какво ще каже тя. Не че очаквах нещо ново, аргументите й ми бяха добре известни. Особено когато трябваше да замина спешно за някъде. А сега започнаха и тия телефонни обаждания, които я плашеха. Звъняха й някакви хора, които не знаеха за новото ми поприще. Господарите на живота — „новите руснаци“ — смятаха, че след като вече не съм в прокуратурата, ще се хвана на частно да търся избягалите им приятелки или неверни съпруги. Не вярваха, че не съм си вкъщи, предлагаха огромни суми, понякога за по-убедително дори ридаеха в слушалката. На няколко пъти се сблъсквах с тях на входа, което хич не ми харесваше. Току-виж отвлекли дъщеря ми.
— И за какво става дума? — попитах аз, като нарочно се прозявах и протягах.
— Спешен случай — меко започна Костя. — По-точно — молба. А още по-точно — заповед.
— А какво общо има той? — кимнах към Грязнов. — Или сега работи при нас?
— Аз съм само за компания — намигна ми Слава. — Костя се страхуваше да дойде сам. Може да го замериш с нещо тежко. А освен това ти не можеш да устоиш на чара ми…
И с неуловимо движение измъкна отнякъде бутилка арменски коняк. Не, няма да излезе от него министър на вътрешните работи, нито пък от мен главен прокурор.
— После ще поговорим за работата — чуруликаше Слава, докато отваряше коняка. — Ириночка, не стой така, донеси чашки да налея… Костя не пие по това време на денонощието, така че за нас ще остане повече. Да ти капна ли? Или ще ходиш на доклад при началството?
Само след няколко минути вече се бяхме настанили с чашите коняк в ръка.
— Добре дошъл у дома, Александър Борисович! Човекът още не си е отворил очите, а ти веднага започна да му говориш за работа — укорително погледна той Костя. — Как да не избягат служителите ти при такова отношение. Кой в ООН, кой още по-надалеч.
Вдигнах чашата и отпих. Приятната топлина се разля по вените ми. Чудесно, почти забравено усещане.
— Ех, сега да имаше и по едно кафе! — потри ръце Грязнов, който в ролята на змията изкусителка бе не по-малко талантлив, отколкото като ченге…
— Има неофициална молба от президента на Азербайджан до нашия президент — започна направо Костя, след като изпихме по чашка и Слава най-сетне се успокои. — В Баку посред бял ден е бил отвлечен председателят на нефтения консорциум. Той е син на президента.