— Няма от какво да се безпокоите. Повтарям още веднъж: всичко е съгласувано на най-високо равнище. В това число и издирването на архива на нефтения институт в Грозни, което е много важно и може да се повери само на такива като вас — изрече Самед след доста продължителна пауза.
— Тук ли оставате, или си заминавате? — поинтересувах се аз.
— Връщам се в Москва — отговори той.
— А с кои от тукашните правозащитни органи можем да контактуваме?
— Само не и с тези, които сега водят следствието единствено с намерението да го ликвидират по-бързо — тъжно се усмихна Самед.
— Тогава ще попитам по друг начин: на кого можем да разчитаме в нашата работа тук?
— Утре ще ви се обадят — отвърна Самед. — Ще позвъни един човек, който ще се представи като Курбан Мамедов. Истинското му име е Новруз Али-заде. Разберете, тук обстановката е страшно объркана… След опита за преврат от страна на бившия министър на отбраната Сюлейманов изглеждаше, че опозиционните групировки са навели глави, но започнаха сплетни в близкото обкръжение на президента. Плетяха се интрига след интрига, всеки смяташе, че не е получил достатъчно за проявената преданост. Започнаха вътрешни войни и вадене на компромати. Сега вече опасността отмина, но последиците от кризата все още са налице. Особено когато започна нефтената епопея, която може да стане щастието или нещастието за моя народ. Уви, предават те само своите. Едва сега започнахме да разбираме тази истина. И президентът, както и вие, също търси на кого да се опре.
— Защо не се доверявате на хората, които провеждат разследването? — попитах аз.
— Не сме сигурни в тях — каза Самед. — Засега имаме само подозрения. Доста служители от прокуратурата са свързани с полковник Сюлейманов, който в момента е извън страната.
— Но защо не ги уволните? Защо не се освободите от тях под някакъв благовиден предлог?
— Защо? — Самед сви рамене и най-сетне остави броеницата си. — По-рано постъпвахме точно така, но по този начин не можехме да наблюдаваме отблизо действията на нашите врагове. Нека работят. Нека мислят, че им вярват.
— Има един проблем — каза Солонин. — Вече доста хора знаят, че сме руснаци, например чистачката. Както и вашите телохранители…
Те се престориха, че не са чули нищо.
— И какво предлагате? — попита Самед.
— Трябва да сме сигурни в тях — рече Солонин.
— Моите хора вече неведнъж са имали възможност да ме предадат — отговори Самед. — Те са доказали верността си. Нали не съм ви разказвал за втория опит да бъда отвлечен? — обърна се той към мен.
— Не — кимнах аз. — Но вашите думи не са достатъчни за нас. Трябва да бъдем съвсем сигурни.
— Добре, двама от тях, двама от братята, загинаха. Разбирате ли?
— Техни братя? — погледна охраната Солонин.
— Да, техни братя — потвърди Самед. — Майка им е моя дойка. Това означава нещо, нали? Всички сме откърмени от една майка. Те воюваха достойно в Карабах под ръководството на полковник Сюлейманов, той ги награди, а после ги предаде. И те изхвърлиха ордените му! — В гласа му зазвъня обида заради неговите хора.
— Вярвам ви — кимна Витя, без да променя изражението на лицето си, но беше ясно, че тирадата на Самед му направи впечатление. — Мисля, че чистачката, която работи тук, няма да ни издаде. Но може да се изпусне пред когото не трябва.
— Искате ли да я махнем? — попита Самед.
— Точно така — кимна Витя.
— Ти в ред ли си? — възмутих се аз.
— Не се изразих точно — каза той. — Нека да я пратим там, където тя искаше да отиде. Говоря за град Коломна, край Москва. Там ще й купите гарсониера. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Това е едно от нашите условия.
Самед не бързаше да отговори, гледаше изпитателно Витя, после тръсна глава.
— Страшни сте! — каза той като истински московчанин. — Смятайте, че вече е там. Това ли са всичките ви условия, или ще има и други?
— Ще видим — уклончиво отговори Витя. — Добре ще е да имаме кола.
— Тя вече чака пред хотела — рече Самед. — Ето ключовете.
Солонин влизаше в ролята на мой началник и личеше, че му харесва. Просто се радваше, че може малко да ме покомандва.
Самед се намръщи, размени поглед с момчетата си. Те кимнаха: ще бъде направено.
— Нали разбирате, вашите действия са абсолютно неформални, не трябва да има никакви контакти с официалното следствие. През нощта ще се постараем… — Самед погледна младежа, който стоеше най-близо до него — правилно ли съм разбрал, Махарам? През нощта ще се постараем да направим ксерокопия на документите от прокуратурата. Макар да съм сигурен, че само заличават следите.