— Ти го използваше рядко — отвърнах. — Виж под гардероба.
Тананикайки си нещо, Витя бързо нагласи кабелите от видеомагнетофона към преносимия си компютър.
И ние отново видяхме изображението. Но сега можехме да увеличим по размери определения участък…
— Видеокамера — простена Витя. — Като последен идиот съм снимал това, което самата тя е снимала в друг ракурс.
Витя беше обезкуражен. Още една прекрасна дама едва не го измами. Разбирах го. Не ни се иска да мислим лошо за красивите жени.
— Разбираш ли нещо? — попита той.
— Ние се канехме да шантажираме нея, тя пък — партньора си — отвърнах. — Въпросът е: защо?
— Не ти ли се струва, че всички красиви жени тук работят за някого? — Витя погледна часовника си и започна да се приготвя.
— Мислиш, че те подмамва нарочно?
— Мисля, че има същите мотиви, които и Делара — отвърна той. — Заплашили са ги и са ги принудили… Иначе за какъв дявол са им подобни приключения? Някой действа като опитен сутеньор. Аха, тази жена се харесва на всички, значи трябва да я използваме като оръдие против влиятелните мъже… Още повече че е омъжена и значи ще мълчи, изпълнявайки всичко, което каже изнудвачът.
— Мислиш, че тя и Делара имат един и същи господар?
— Няма да се учудя, ако е така — отговори Витя, докато закопчаваше и щракаше циповете си.
— Не ми е ясно едно — казах. — Защо представляваш за нея по-голям интерес, отколкото аз?
— Обиждаш ли се? — попита Витя.
— Не разбираш от шега. Виж какво ме занимава. Дали е нещо сериозно? Или скучаещата дама просто търси нови впечатления? А предишните записва за домашната си видеотека?
— Може и така да е, но ние трябва да знаем нещо определено. Каква игра водят тези дами с нас? Или онези, които се крият зад тях. Какво ще ме посъветвате?
— Да си стоиш вкъщи и да не си пъхаш носа — заявих аз.
— Не е джентълменско. Дамата чака. Поиска цели два часа за подготовка…
— Точно така — за подготовка. Само че за какво?
— Смяташ, че под леглото й ще се крие цял взвод от спецчастите?
— Вече казах. — Въпросите на Витя ми омръзнаха. — Стой си вкъщи. Нека се обади пак, щом толкова й трябваш. Ще се извиним със заетостта си.
— Тук вариантът е по-сложен. Предполагам, че пак е замесен въпросният Кадуев, твоят най-добър приятел. Като представител на малък, но много горд народ, трябва да скърца със зъби само при мисълта, че още си жив…
— И какво ми е приготвил този представител? — Солонин вдигна вежди.
— Като познават подготовката ти, ония напълно могат да минат на древния вариант. Фирюза да те заведе в леглото си, а те да те получат останал без сили и разнежен.
— Самсон и Далила — рече Солонин. — Знаеш ли, с теб понякога е ужасно. Виждаш с очите си какво те очаква. Все пак ще си сложа валтера в задния джоб на панталона.
— После не забравяй да го преместиш под възглавницата. Но това е крайният вариант. Може да има чай или кафе с приспивателно. Мисля, че си нужен на Кадуев жив. Той пак ще поиска до насита да се поперчи пред теб. Прекалено често му се изпречваш на пътя.
— Що за професия! — печално произнесе Витя. — Отиваш на среща с очарователна жена и мислиш от коя страна на възглавницата да пъхнеш пистолета!
11.
— Добре де — каза Гоша на Томилин. — Да те вземат дяволите… Разгорещих се. Знаеш как ми е мъчно за нея. Състояние на афект — едно, друго… Съдът щеше да го вземе за смекчаващо вината обстоятелство. Да ти дадат пет-шест годинки, и то условно… Смятай, че съм те осъдил на толкова… Ама ти какво, Олег? Хайде спирам. Край… От мъка го правя, разбираш ли?
Томилин трепереше силно, хълцаше, опитваше се да сдържи сълзите си, а когато Гоша го прегърна и притисна до себе си, се разрида.
Гоша също изхлипа.
— Изгубихме я, Олег! И как ще я караш сега без нея, направо не зная…
— Тя беше всичко за мен — трескаво извика Томилин. — Без нея животът не ми е мил.
— И аз исках да кажа същото — успокояваше го Гоша и гледаше прозорците на мазето, откъдето надничаше Артьом. — Просто не знам какво да правя…
— Те ме биха — продължаваше да се тресе Томилин. — Издевателстваха над мен!
— Ще си получат своето, не се безпокой — каза Гоша. — Мерзавци недни! Наредих им да си поговорят с теб честно, а те… Ще видиш, всеки ще си получи заслуженото. Искаш ли още утре със собствените си ръце да направиш с тях същото, което и те с теб? Искаш ли, Олег?