Може би трябва да извика Алекпер, сина на президента? Не, може неправилно да разбере всичко… Самед щеше да разбере, макар да е враг за него, за Рахим. Но Самед е далече, в Москва.
— Рустам — каза тихо Мансуров. — Извикайте… моя брат, Рустам…
Пазачът веднага избра някакъв номер по мобифона си. Жената на Рахим напоследък не глези съпруга си с посещенията си. Започна да се осведомява за самочувствието му по телефона. Ето и днес позвъни и се извини със заетостта си… Такива жени винаги са заети с нещо.
— Ало — чу се недоволният глас на по-малкия брат. Този посещава болницата още по-рядко… Впрочем каква полза тук от него?
— Брат ти те вика — съобщи дежурният.
— Той свести ли се? — пооживи се Рустам.
— Точно така. Моли да дойдеш при него. И то незабавно.
Пазачът погледна накриво Рахим Мансуров. Той лежеше със затворени очи, на лицето му пак се появи печатът на страданието.
Ето го лежи, могъщ човек, а на никого не е нужен. Всички са много заети. Или мислят, че той вече няма да си стъпи на краката? Че досегашното му величие е отишло в миналото? Напразно мислят така. Рахим Мансуров Рухола-оглу не е такъв човек…
— Не мога сега — каза Рустам, после в слушалката се чу нечий шепот, май на момиче.
Ясно, братчето не е само, с някоя мадама е… А те го отвличат, викат го при по-големия му брат.
— След двайсет минути да си тук! — каза строго пазачът и пак погледна под вежди Мансуров-старши. — Изпращам кола да те вземе.
— Добре — каза Рустам и затвори.
— Ще дойде ли? — попита Мансуров-старши и се виждаше колко трудно успя да го произнесе.
Да, има нещо в законите на Щериата, внушаващи почитание към родители и по-възрастни…
— Да — отговори пазачът.
— Надир… Ти Надир ли се казваш? — попита Мансуров.
— Надир е в другата смяна, аз съм Фарид — отговори дежурният от охраната.
— Фарид… — Думите на болния ставаха все по-ясни, макар говоренето да го затрудняваше. — Всичко, което ще говорим… трябва да мълчиш за това. И когато дойде брат ми… той е пропаднал, разглезен е, но ми е брат, говори с него малко по-вежливо. Всичко, което ще чуеш, е голяма тайна. Знаеш ли как умея да се отблагодарявам за вярна служба?
— Да — кимна Фарид. — Не се безпокойте за нищо. Сега ще дойде лекарят.
— Нещо дълго не идва…
— Имат визитация, нали знаете, по това време винаги има визитация.
Мансуров не отговори нищо, само махна с ръка по посока на вратата.
Фарид излезе. В коридора се огледа. В края на коридора се суетяха хора в бели престилки. Ако се съди по всичко, докарали са тежко болен.
Фарид бързо избра телефонен номер.
— Извика по-малкия си брат при себе си — каза полугласно. — Иска да му довери нещо… Много важно, така предай…
И веднага изключи телефона.
Рустам лежеше, загледан в тавана и чувстваше как се цепи главата му. Никъде не му се ходеше. След безсънната нощ просто не можеше да се мръдне и да предприеме нещо. Момичето, което лежеше до него, бавно докосваше с пръст гърдите му. Вчера това го възбуждаше. Днес го дразнеше. За какъв дявол се надруса с онази трева. Брат му е прав, по-добре да не се занимава с такива неща.
Той погледна с ненавист съседката си по легло. Май че беше от Украйна. Продължава да разглежда със зяпнала уста обзавеждането в спалнята му. Набила си е в главата, че той се е влюбил и възнамерява да се жени за нея. Ако знаеше какви жени са минали през тази спалня!
Някога тук спеше по-големият му брат Рахим. Когато се премести в новата си къща, остави всичко на него, на Рустамчик.
— Как се казваш? — попита той.
— Океана — каза тя проточено и се обърна по гръб. — Вчера ми помнеше името, когато ме агитираше да се оженя за теб. А днес забрави ли?
— Аз? — Той се понадигна на лакът. — Нима съм те кандърдисвал?
Сега най-после я разгледа. Източено слабичко пуберче. В Русия за такова биха го осъдили… Впрочем там получи присъда за друго. Отначало тя се съгласи, след това в последния момент се изплаши от нещо. Дали че всеки момент ще се върнат родителите й, дали от друго. А тогава кръвта го удари в главата. Страшно много я искаше. Пищна, волоока, с дълга коса.
Може ли да се сравнят двете? Той и за онази никога нямаше да се ожени… Макар че също й наговори какво ли не, дори за пламналата си любов. Между другото, как се казваше?