— Поне малко информация — помолих аз. — В каква посока и по кое време се е движил братовчед ви? Кой е можел да знае маршрута му? Изобщо колко дни са минали оттогава?
— Не знам. — Самед сви кръглите си рамене. — По това време бях в Москва.
— Но нали ми разказвахте някакви подробности — напомних му аз.
— Да, да. Две деветки и бяло волво — спомни си той. — Но това са слухове. Общото впечатление е, че е станало на площад „Ахундов“.
— Още един въпрос — казах аз. — Може ли да ползваме услугите на лабораторията по криминалистика? Поне чрез вашия човек, който трябва да ми звънне утре. Новруз Али-заде, ако не греша…
Самед се замисли.
— Не мисля. По-точно не зная на кого може да се разчита там… Единственото, което мога да ви обещая, е вашите материали да бъдат доставяни в Москва и възможно най-бързо да се изследват във вашите лаборатории срещу заплащане. По този въпрос още няма постигната договореност, но едва ли ще възникнат проблеми. Нещо друго?
— Чеченците — каза Солонин. — Чувал съм, че се чувствали добре у вас?
— И на мен не ми харесва — въздъхна Самед. — Но такава е реалността. Президентът не може да не се съобразява с общественото мнение. След като в Баку загинаха десетки мирни граждани при влизането на съветските войски, след помощта, която Русия оказа на сепаратистите в Карабах…
Гласът му трепереше от вълнение. Сега пред нас стоеше не милият азербайджански младеж, прекарал целия си живот в уютен апартамент на Арбат, а воин на Аллаха, очите му искряха от праведен гняв.
— Не се горещете — рече спокойно Витя. — Исках друго да попитам. На път за насам ми се наложи да предотвратя отвличането на самолет от група чеченци. Те много точно ме идентифицираха като руснак. Предполагам, че вече са на свобода. Не се съмнявам, че са тук, защото се бяха запътили към Баку. Какво ще стане, ако ме познаят? Единият от тях се казва Ибрахим Кадуев, едър мъж с дълга брада. Ако го срещна и той реши да се държи невъзпитано, непременно ще му я поскъся. Но това ще се отрази на прикритието ни.
— С една дума, доста следи водят към нас — казах аз. — И искаме да знаем дали съществува вариант за спешно оттегляне, в случай че бъдем разкрити.
— Дори не искам да мисля за това — въздъхна Самед и пак започна да трака броеницата. — Но въпросът е важен. Какво мога да направя за вас? Освен да ви оставя телохранителите си…
— Човек от моя ранг, който се движи без охрана, предизвиква подозрение — отговори Витя. — Затова господин Косецки ще ме придружава на приеми и делови срещи. Макар че има ситуации, когато бих искал да мина без него. Надявам се, че като мъж ще ме разберете.
— Тук има всякакви изкушения — въздъхна Самед и зърната на броеницата затракаха по-бързо. — Почти не останаха руски момичета, но има очарователни полурускини. И доколкото знам — той се спогледа със своите полубратя, — всичките са регистрирани в Държавна сигурност.
— Бих предпочел всички да са регистрирани в кожно-венерическия диспансер — изтърси Витя.
— В този хотел лесно могат да се намерят презервативи — пак въздъхна Самед.
Замълчахме за миг, обмисляйки откриващите се перспективи. Само това оставаше — да пипнем трипер в резултат на оперативно-следствените мероприятия. И да го занесем в Москва като подарък от слънчев Азербайджан.
5.
— Те са на гара Ховрино — съобщи по телефона Меркулов на Грязнов. — Следователите вече работят по случая. Композицията е преместена в глух коловоз. Иди и провери нещата сам. Това е лична молба.
— Костя, при цялото ми уважение — възропта Грязнов. — Какво общо имам аз? Някакви мошеници натоварили в цистерните пясък вместо бензин. Това не е мой проблем, разбери най-после!
— Сигурен съм, че има връзка със случая на Турецки в Баку — сухо отговори Меркулов.
— Поне известно ли е на кого са вагоните? — въздъхна Грязнов. — Наши? Не разбирам каква е връзката с Баку…
— Тази сутрин е бил убит генералният директор на една тюменска компания — отговори Меркулов.
— Чух, понякога гледам телевизия. Но това е в Тюмен. А аз, ако не си забравил, работя в московската криминална милиция.
— Слушай — започна да губи търпение Меркулов, — какъв е този твой навик да се дърпаш, без да изясниш всички обстоятелства по делото? Става въпрос за нефт, убийства и отвличания, нищо че тук не са отвлекли човек, а влакова композиция с бензин. И генералният директор е убит именно след историята с тази композиция. Искаш ли официално да ти възложа делото? Няма никакъв проблем. Смятай, че вече съм го направил.