Солонин не бързаше да отговори. Чувстваше се неуютно, без да усеща привичната тежест на бронираната жилетка под ризата.
— Нещо не ви ли харесва? — Тя буквално го изгаряше с лъчистите си очи.
— Бих предпочел кафе — каза той, като се застави да я погледне право в очите.
— Запомних ви от онази среща при френския посланик — каза тя. — Но вие предпочетохте компанията на госпожа Амирова. И дори не ме поканихте на танц, макар да видях колко ви се искаше.
Той наклони леко главата си, като й даде възможност да се полюбува на безупречния път в косата му.
Изведнъж тя стана и излезе от хола. Позната хватка, помисли си Солонин. Излезе, а в това време някой наблюдава през шпионката или чрез видеокамера как разпределям по джобовете си сребърните лъжички.
И все пак не пречи да се огледа. И да подуши, както го съветваше премъдрият Александър Борисович… Съвременната химия е способна на чудеса — ще заспя в този фотьойл, като камък ще падна на земята. Или това ще стане в спалнята… Май натам отиват работите. Прислугата предвидливо е освободена и затова се наложи домакинята сама да отиде в кухнята. Там може да сипе нещо в кафенцето.
Госпожа Мансурова влезе с кафеника в ръцете. Усмихваше се и великолепните й зъби блестяха.
— Обичам да добавям в кафето ликьор — каза тя. — А вие?
— Предпочитам коняк — отговори Солонин и се облегна назад във фотьойла.
Като поглеждаше лукаво госта си, тя бързо приготви кафето и Солонин благодарно кимна, оценил вкуса му.
— Да се върнем на нашите архиви, за които сте говорили с моя партньор — каза той.
— Първо касетата — отвърна тя.
— Но тя не е у мен. Моят приятел смята, че вярвате на възпитанието и скромността му.
— Хубава скромност, хубаво възпитание! — Тя се засмя. — Снимат ме в най-интимния момент от свободното ми време и искат аз, семейната жена, да разчитам на скромността им!
Браво, каза си Солонин, не й липсва чувството за хумор.
— А вие значи сте само наблюдател в цялата история? — Тя присви очи. — Поне видяхте ли какво е заснето там? Няма да повярвам, ако кажете, че не сте я гледали.
— Какво пък, не ми остава нищо друго, освен да си призная — въздъхна съкрушено гостът.
Усмивката замръзна на добре поддържаното й лице. Погледът й се премрежи.
— Как ме намирате?
Започва се, помисли Солонин.
— Мисля, че вашият партньор не е успял да разкрие най-добрите ви качества.
— А вие знаете ли как да го направите?
Сега няма накъде да мърдаш, помисли той, ще се наложи да водиш играта докрай.
— Не мога аз да съдя. Но понякога ми се струва, че самите жени не си представят какво се крие в тях, какви богатства. Също като нефтът под Каспийско море…
Тя замря, когато чу такова сравнение. После въздъхна.
— Мислех, че сте друг, че можете поне за малко да забравите за политиката и бизнеса.
— Друг съм. Просто бързате с изводите.
Тя не отговори, бързо доизпи кафето си. Стори му се дори, че бегло си погледна часовника.
Бърза, помисли той. Сигурно са й дали малко време. Може на някой зад шкафа вече да са му отекли краката от висене. Капанът, подготвен за него, наистина е доста луксозен. А иначе — тя закъде да бърза? Мъжът й е в реанимацията, прислужниците имат почивен ден…
Кадуев е някъде наблизо. Или някои от хората му. Той го разбираше.
Още веднъж огледа бегло хола. Може би те се надяват да го прехвърлят някъде? Тя излиза за чайника. Може да е сипала нещо…
Тя не донесе подноса с чашите, а именно кафеничето. И пред него наля чашите. Може да е изпила същото средство срещу преспивателните, което и той, преди да тръгне за насам… И затова се държи толкова непринудено. И същевременно явно ускорява събитията. Иска да го замъкне в спалнята си, преди той да е заспал?
Реши да разиграе приспиване. И да види реакцията й.
Точно така… Нещо като облекчение се появи на лицето й. Дори въздъхна леко: най-после…
Главата на Солонин неудържимо пада, той кокори сънливи очи. Всичко е естествено. Тя става, помага му да се изправи, води го към спалнята. Той бърбори нещо: ама какво кафе имате…
Подпира се на рамото й, почти виси на нея и съжалява, че й създава такова неудобство.
Не е ли прекалено рано да се преструва на сънлив?
Сигурно е започнала всичко това заради мъжа си. Казали са й, че няма да го доубиват, ако тя направи това и това. Ако им улови този хубавец, който се прави на руски емигрант и постоянно се пречка из краката им.