— Да им се вра в очите за пореден път ли? — попита Витя. — Все чакам каква ще бъде новата ми задача. От вас или от Питър Редуей.
— Ти изпълни мисията си — казах. — Никой нямаше да се справи по-добре.
— Алаверди! — Той повдигна нагоре здравата си ръка. — Благодарение на вашето мъдро ръководство, Александър Борисович!
— Надявам се, че ще ни дадат почивка — казах аз. — Много ли боли?
— И още как — отговори той. — Просто съм отвикнал.
— И това ми било мъж! Да можеха сега да те видят отнякъде твоите поклоннички Фирюза и Делара. В техните очи си най-малкото Шварценегер.
— Харесват ми и двете — призна Володя. — Макар да са омъжени.
— Радвам се, че в теб се събуди интересът към живота — казах аз. — Макар и по най-безнравствения начин. До самия полет остават четири часа. Затова смятай, че съм ти подписал уволнението. Можеш да се разходиш, да се видиш с някого…
Не се доизказах, думите ми бяха прекъснати от телефона.
— Саша! — рече Грязнов, като по навик проточваше леко думите. — Чух, че ви отзовават в Москва като несправили се?
— Да не са назначили теб на наше място?
Той се засмя — не на шегата ми, а от радост, че сме живи и здрави.
— Всички ли арестувахте? — попитах.
— Оставихме някой друг до твоето пристигане.
— Тоест? За кого говориш? За Козлачевски ли?
— Има следи — каза той. — Но нищо повече. С една дума, още един тюменски генерален е намерен с прерязано гърло. А преди това уж сам се е застрелял телохранителят на този пръч Гоша. Володка Фрязин, когото ти отмъкнах, се оказа на висота.
— Не можеш ли, без да се похвалиш с постиженията под твоето непосредствено ръководство? — попитах аз. — Потрай, докато се върнем в Москва. Днес през нощта пристигам. И с това ще приключваме, Слава. Тук Витя ти праща поздрави.
След като поговорих с Грязнов, отидох до прозореца.
— Я ела да видиш! — извиках Витя.
Солонин застана до мен и ме човръкна по врата. Колата на президентския син в съпровод на джипа на охраната бавно караше към площад „Ахундов“, по посока на „гнезденцето“, където неотдавна нашият безстрашен рицар освобождаваше прекрасната дама от ръцете на негодниците.
— Обади се на Фирюза! — казах аз и се отдръпнах от прозореца.
Витя махна с ръка и седна във фотьойла.
— И все пак животът продължава! Ние с теб помагаме животът да не спре, за да тичат влюбените по срещи, да се срещат, да се целуват и така нататък.
— Не започвате ли много рано да тънете в блаженство, Александър Борисович? В момента влюбените най-малко ме интересуват. Кадуев е на свобода, и онези, които стоят зад него, няма да спрат… Козлачевски, както разбрах, също е на свобода. Е, предотвратихме атентат, спасихме архивите… и какво? Причините, поради които взривяват метрото, отвличат жени, крадат архиви — остават. И няма да се учудя, ако сега Кадуев слуша нашия разговор и чопли брадичката си, която все пак му пооскубах…
— Вдигаме платната — казах аз. — Оттегляме се, Витя, докато пак не са ни помолили да освободим, заловим, предотвратим…
И телефонът отново иззвъня.
— Лош език имаше — каза Витя, без да се помръдне. — Предизвика съдбата.
Позна.
— Обажда се началникът на охраната — сумтеше нечий глас. — Току-що отвлякоха нашия Алекпер близо до площад „Ахундов“… Изведнъж няколко коли блокираха магистралата…
Вслушах се. В далечината се чуваха отделни изстрели и автоматични откоси.
— Чувате ли? — обади се същият глас. — Нашият Алекпер в последната минута, когато го набутаха в колата, извика да ви позвъним… Край, прекъсвам връзката. Ние се отбраняваме и стреляме, няма да им позволим да отвлекат нашия Алекпер…
Вдигнах глава и видях, че Витя е чул всичко.
— Нещо тук не ми е ясно — казах аз.
— И на мен… И затова няма да се бавим.
— Само че този път аз ще тръгна пръв — казах аз. — И недей да спориш. Ако ме познаят, няма да е веднага. Те чакат теб.
— Не бива да рискуваш… — каза Витя.
— Ще направим така… От стаята ще излезеш първо ти. Нека наблюдателите да предадат това. Качваш се в асансьора, слизаш, а след това се качваш два етажа по-горе. По този начин от сградата ще изляза първо аз. Те ще чакат теб, за да излезеш първи и да тръгнеш към колата си…
— А не искаш ли да позвъним на Алекпер в колата?