— Някакви трудности? — поинтересува се Самед.
— Както винаги временни. Сега ще ни пречукат на път за летището — и всички трудности ще изчезнат отведнъж.
— Чух, че вашият приятел вече е имал работа с онези, които посегнаха на…
— Не с всичките — поясних аз. — И затова сега посягат на самия него. Кръвно отмъщение, макар да не е в никакви роднински връзки с преследвачите си. Стоим в стаята и не знаем как да се измъкнем оттук. Тъкмо ни позвъниха, помолиха за помощ, уж вашият братовчед пак бил нападнат на площад „Ахундов“…
— Наистина ли? — разтревожи се Самед. — А аз все не мога да се свържа с него. Отдавна ли ви позвъниха? — попита той и чух как избира номер по друг телефон.
— Преди трийсетина минути — казах аз.
Чух как Самед говори с някого на азербайджански.
— С Алекпер всичко е наред — каза той. — Там, където сега се обадих, го потвърдиха. Не е имало никакво нападение.
— А не може ли да помолите там, където току-що звънихте, да ни дадат вертолет до летището?
Витя подсвирна и дори метна крака на облегалката на моя фотьойл.
— Все пак господин Солонин е национално достояние — не се страхувам да произнеса тези думи — на цялото ОНД и най-близките околности.
Самед се засмя.
— Прав сте — каза той. — Само за историята в метрото заслужава да му се сложи паметник пред входа… — Колко време имате до самолета? За вертолет не знам, но може би е по-добре да тръгнете с влак?
— Ще тръгнеш ли с влак? — попитах Витя.
Той замаха с ръце, лицето му стана свирепо.
— Човек не може да се пошегува с теб — казах аз. — Не го казах на вас, уважаеми Самед Асланович. Не иска с влака Москва — Баку. Свикнал е със самолети.
— Как си го представяте? — попита Самед. — Вертолетът да кацне на покрива на хотела?
М-да, не бях си помислил… Изобщо заминаването с такъв шик не беше в нашите традиции.
— Ще помислим — казах. — Позвънете, ако не ви затруднява, след половин час, засега има време.
— Винаги ми се е струвало, че напразно не възприемаме тактиката на онези, които преследваме — каза Витя. — Помните ли, Вячеслав Иванович разказваше за убийството на млада жена в Тюмен? Уж мъжът й, за да я проследи, тръгнал след нея не със скъпата си западна кола, с която обикновено пътувал, а с проста лада? Не е било лошо измислено… Ето и нашите преследвачи смятат, че ще ни отведат оттук тържествено — с бронетехника и мотоциклетисти, а ние ще се оттеглим по съвсем друг начин…
— Значи вертолетът се отменя?
— Не съм казвал такова нещо.
Вертолетът дойде за нас след половин час. И ние пред очите на всички с багажа си се качихме на покрива. После по същия начин, под шума на винтовете на вертолета, се спуснахме долу с товарния асансьор и през кухнята, по пътя, изпробван вече от Солонин, излязохме през задните стълби, където ни очакваше старичък москвич със запален двигател.
В него вече седяха двама президентски гвардейци с автомати „Узи“ израелско производство.
— Поне парното работи ли? — попита Витя, като с усилие се настани на задната седалка до мен.
Гвардейците премълчаха. Изглежда, бяха изгубили дар слово от такава глупост — тези руснаци предпочетоха тяхната черупка пред скоростните коли.
В това време изрева двигателят на вертолета и огромната машина се вдигна над площада.
Пътувахме към летището вече четирийсет минути, когато шофьорът изведнъж се оплака, че моторът прекъсва.
— Много добре — рече Витя. — Просто чудесно.
Тъкмо се канехме да инсценираме повреда на колата, но родната техника сама ни напомни за себе си.
И тъй, спряхме на половината път за летището поради възникналия проблем с мотора. По-нататък всичко трябваше да стане така, както бяхме предвидили, с точност до минутата. Кадуевци ще се връщат донемайкъде зли, ще са се отпуснали и ще са изгубили чувството за опасност. Руският шейтан току-що е доставен на летището с президентския вертолет, който вече се връща назад и шумът му се чува. И точно на голото шосе е спряла кола, а шофьорът й маха с ръце, моли за помощ… Значи има повод да спрат и проследят дали вертолетът ще продължи по-нататък, или ще започне да кръжи над тях, над кадуевци.
Изтичах насред пътя, като махах ръце, както изискваше сценария. И колите на кадуевци, които видяхме край хотела, наистина спряха. Нашите провалили се преследвачи слязоха, поглеждайки към небето, но нещо не бързаха много да ни окажат помощ.