И тогава Витя и гвардейците изскочиха стремително иззад москвича и насочиха автоматите си към тях.
— Кадуев! — завика Витя. — Не гледай натам! Тук съм. — И прибави няколко пиперлии думи, които не съм очаквал от него…
А вертолетът вече рязко се спускаше и от него надничаше дулото на картечница, насочена към пристигналите коли…
— Виждаш ли — казах на Витя вече в салона на самолета, когато той отвори един брой на „Плейбой“. — Тъкмо списание за теб. Така да се каже, очи пълни, ръце празни. Според мен е по-добре птица в небето, отколкото патки в кревата.
Но Витя не ме чуваше. Мигновено заспа, отметна главата си назад, задиша равномерно, с безметежно скръстени на гърдите ръце. Както са го учили при господин Редуей.