— У вас май мнозина съжаляват за падането на ненавистния режим в такава ситуация? — попита Солонин и остави на мира ноктите си.
— Доста са — отговори нашият гост. — Особено онези, които заради служебното си положение са принудени да се придържат към законите на Шериата. Мнозина смятат, че при отвличането Алекпер не се е съпротивлявал, защото е мислел, че го нападат роднини и приятели на мъжа на любовницата му. Искал е да се разбере с тях, да се споразумеят по някакъв начин, за да не се вдигне скандал. Но нещата се оказаха сериозни. Алекпер изчезна. И от всички най-много съжаляват Делара и мъжът й.
— Той пък защо? — изненада се Солонин.
Новруз се усмихна леко и го погледна внимателно.
— Доста го потормозиха на разпитите. Не може да няма протокол за това при вас.
— А, да, Амиров — спомних си и прелистих материалите. — Ето го: „Уважаеми, можете ли да ни кажете в колко часа отидохте на работа вчера.“ Или преводът е лош, или разпитът е под всякаква критика — казах аз и отместих делото.
— Второто — уточни Новруз. — Напълно съм съгласен с вас. Аз самият съм работил през съветско време в криминалната милиция и мисля, че е трябвало да го попита по друг начин: „Какво правихте, уважаеми, от два и половина до четири следобед?“ Макар и така да е ясно, че няма нищо общо с отвличането на президентския син. Той има отлично алиби.
Двамата с Витя се спогледахме. Самед не ни бе подвел. Слава богу, поне един човек тук разбираше нещо от нашата професия.
— След като съветската власт си „отиде“ от Азербайджан, тук се смениха двама президенти — обясни Новруз. — И всеки си поставяше като първа задача да разбие съдебната система, по-специално следствието. Сега няма на какво да се опрем. С това деликатно дело са се захванали некомпетентни и поради това продажни следователи, които само се чудят кой ще плати повече.
— А вие защо останахте верен на президента? — попитах аз. — Все пак той е бивш генерал от КГБ. А вие, както разбрах, не обичате много съветската власт.
— Него го избра народът — отговори сериозно Новруз. — Той поне разбира нещо от управление на държавата. Освен това не ламти за нещо повече от това, което има в момента. Затова ще се постарае да запази президентския пост за себе си, като работи за благото на страната, за да остане в паметта на хората с добро. В случая личните му интереси съвпадат с обществените. И именно поради това го подкрепям и аз. А иначе сте прав, ненавиждам съветския режим.
Направи ми впечатление, че стои притиснат с гръб до радиатора, сякаш се опитваше да се стопли. Якето му не беше подходящо за такава зима.
— Искате ли да минем в гостната? — казах аз. — Там може да запалим камината. Виждам, че още не можете да се стоплите. Да ви поръчам поне кафе?
— Това за камината е добра идея — кимна той. — Просто чудесна. Никога преди не съм влизал в такъв апартамент. А за кафето… по-добре недейте. Ще влезе сервитьорът и ще ме види. Тук всички се шпионират взаимно.
— Но все пак на идване някой ви е видял. Най-малкото администраторите и камериерките — каза Витя.
— Влязох като дежурен по поддръжката — обясни Новруз и вдигна от пода чантата си, вътре нещо издрънча. Извади гаечен ключ и голяма отвертка. — Тук непрекъснато нещо се поврежда, макар че парното, трябва да признаем, работи добре. Не можете да си представите какъв студ е в Стария град, където живея. Няма достатъчно мазут и затова не отопляват всички сгради. Грижат се преди всичко за правителствените учреждения и хотелите с чужденци.
— Ако нефтът е тронът, тогава Баку е царицата върху този трон! — обади се Витя и аз го погледнах учудено.
— Да, точно така е казал Чърчил преди седемдесет години — съгласи се Новруз. — Или дори повече. Има прекалено много желаещи за царицата и в резултат тя може да замръзне, както си седи върху нефта. Ще повярвате ли, ако ви кажа, че внасяме мазут от Русия?
— Защо не? — свих рамене. — Щом ние внасяме жито от други страни, какво чудно има в това? Ще може ли да се срещнем с тази красавица Делара? Бих искал да видя дали наистина е толкова хубава и освен това да я попитаме това-онова.