— Ще я видите утре вечер — каза Новруз. — Ако не греша, канени сте на прием във френското посолство. Тя непременно ще бъде там с мъжа си.
Изненадах се. Не бях чувал нищо подобно. Макар че като телохранител не бях длъжен да зная всички намерения на шефа си.
— Не си ли навлязъл прекалено навътре в ролята си? — попитах Виктор.
— Още не — отвърна сухо той. — Ако споделям всяка информация с обслужващия си персонал, никога няма да му стана господар.
В това време Новруз разпалваше камината и даваше ухо на нашите заяждания с усмивка.
— Но сега вече знаеш за посещението в посолството — заяви Витя, като ме изгледа високомерно.
— Но не от вас, сър — спомних си обръщението на Грязнов към мен.
На Витя му хареса.
— Винаги се обръщайте така към мен — каза той. — Ще бъде от полза за работата. Тогава ще се почувствам член на съвета на директорите в международния концерн „Гълф“. А ти можеш да се вживееш в ролята на мое доверено лице и телохранител.
— Върви в конюшнята и кажи да те нашибат с камшика, сър! — не издържах аз. — Или поне ни свари кафе.
Витя изломоти нещо, но безропотно взе мелничката и изсипа вътре кафето.
— Кой ще ни представи? — обърнах се аз към Новруз.
— В началото всичко ще бъде по протокол — отговори той. — После, като си пийнат, става по-спокойно. Делара знае руски, майка й е рускиня. Тя с удоволствие би разговаряла с вас на майчиния й език, но за съжаление ще се наложи да общувате на английски.
— Ще бъде и руският посланик — намеси се Витя. — Той ще ме представи. А пък после, ако тя прояви интерес към теб, ще ви запозная.
— Ами ако там неочаквано се намери човек, който познава по физиономия всички членове на съвета на директорите? — попитах аз.
— Самед е изучил подробно този въпрос — отговори Новруз. — Постарал се е да вземе всичко под внимание. На приема ще бъдат главно дипломати и дейци на изкуството. Евентуално ще дойдат и неколцина банкери, но откъде ще знаят нещо за вас?
— Още не сте казали по какъв случай е приемът. Не е ли малко рано за Деня на падането на Бастилията.
— Рожденият ден на посланика — поясни Новруз. — Тук светският живот е еднообразен и затова елитът постоянно търси случаи, за да се развлича.
— Значи ще има хубави жени — добави Солонин.
— Ще престанете да ги забелязвате, когато видите Делара — усмихна се Новруз…
Вечерта Солонин беше неузнаваем. Фракът му стоеше като излят. Макар че може би беше смокинг. Винаги ги бъркам. Моите одежди бяха по-скромни. Без коприна и бяла папийонка. Но въобще не изглеждах зле, Новруз се беше постарал. Явно шефът му, Самед, бе предвидил всичко, преди да замине за Москва.
Вече се канехме да излизаме, когато телефонът иззвъня. Витя го погледна със съмнение. По звъненето приличаше на международен разговор. Кой ли можеше да е?
Взех апарата от ръцете му и с радост чух гласа на Меркулов.
— Още ли не сте тръгнали към френското посолство? — попита той.
— От вратата ни връщаш — отговорих аз.
Витя деликатно се дръпна настрани. Не го засягаха прокурорските работи. Макар че кой знае къде свършваха те и започваха неговите собствени.
— Току-що се обади Редуей — каза Костя. — Кой знае защо не е могъл да се свърже с вас. Интересува се дали на приема ще бъде шейх Джамил ибн Фатали от Арабските емирства, с кого ще разговаря и за какво. Разбра ли?
Тази задача не беше за мен, а за Солонин. Той можеше да направи чудеса със своята всемогъща техника за подслушване на чужди разговори.
— Слава дърпа слушалката, иска да ти предаде нещо — каза Костя.
— Саша! — завика радостно Слава. — Здравей, скъпи приятелю! Пий предпазливо там без мен! Техният мартел е коварно нещо. Имам една задача за теб. Опитай се да откриеш нашите земляци — братята Русих, разбра ли ме? Казват, че били в Баку, някъде при вас. Разбери с кого пият, с кого се срещат. Сигурно си ги чувал, наричат ги „нефтените крале“. Преди са се занимавали с редки метали. Разбра ли?
— А според теб как ще ги позная?
— Е как може да се познае един руснак далеч от родината? — попита той. — Аз ли да те уча, Саша! Мисля, че тия са от нашия контингент. Засега не съм сигурен, но нещо ме човърка.
А на мен нещо ми подсказваше, че Слава е пийнал. Но много добре знаех, че в такива моменти говореше напълно смислено, сякаш получаваше прозрение свише.