— Навсякъде ходят заедно, не водят телохранители — продължаваше Слава. — По-големият, Костя, е с плешиво теме, но отзад си е пуснал опашка. Опитай се да събереш колкото се може повече сведения за тях, чуваш ли?
— Тук са се събрали всякакви отрепки от цял свят — казах аз и хвърлих слушалката в ръката на Витя. — Самед беше прав. Няма да оставят никого на мира. Но така е по-интересно, нали?
7.
Алекпер, синът на президента на Азербайджан, лежеше на топлия пясък на плажа в Акапулко и гледаше през тъмните си очила изгряващото слънце. Още не можеше да повярва на случилото се. Толкова бързо го хванаха, биха му някакъв наркотик, доста по-силен от този, с който беше свикнал през студентските години, и го натовариха на самолета.
И ето че беше тук, в Акапулко. В далечно Мексико, за което някога можеше само да мечтае. Струваше му се, че похитителите му са знаели неговото заветно желание да си почине и развлече малко от другата страна на Атлантическия океан и като са разработвали плана си, са го взели под внимание.
На кого беше разказвал желанието си? Само на Делара. Но тя не би го предала никога. На кого още? На баща си, след оня откровен разговор…
Баща му твърдеше, че е крайно време да се захване с някаква работа, не бивало да продължава да живее така. Всички в града говорели само за похожденията му, трябвало да се опита да забрави Делара.
Как можеше да я забрави, щом и сега беше пред очите му: любуваше се на усмивката й, усещаше допира на гърдите й. Не му трябваше кариера, нито красотите на Акапулко, ако тя не беше с него.
И похитителите му все повтаряха едно и също, като че ли се бяха наговорили с баща му: „Зарежи всичко и забрави миналото! Виж какви момичета има тук!“ Не че не бяха прави, момичетата тук бяха страшно красиви, а и никога не му отказваха. Дори твърде лесно се съгласяваха. Липсваше им гордостта и нежността на Делара, нейното обаяние… Нямаше да стане от него добър държавник, както мечтаеше баща му. Както и от Рахим, по-малкия му брат.
Друга среда, друго възпитание… Само Самед, вторият му братовчед по бащина линия, все още се интересуваше от политиката. И, изглежда, имаше желание за това. Именно Самед трябваше да отвлекат, с него да преговарят и да шантажират. От Алекпер нямаше да имат никаква полза. Само да не им хрумнеше да отвлекат Делара. Това щеше да му подейства по-силно и да го направи много по-сговорчив. И като че ли те вече започваха да го разбират. Нали всяка вечер до късно един след друг го уговарят, заканват се, заплашват. Истински идиоти! Не могат да разберат, че може да я обича толкова силно, въпреки че е омъжена.
Мечтаеше за нея, чуваше гласа й, докато се правеше, че слуша тях. А тези прости руски младежи, едва завършили навремето ПТУ3, не разбираха нищо. Единственото, което знаеха, беше, че всичко на този свят е аванта, твое е само това, което вземеш със сила. Било банка, било опърничава госпожица, било синът на президента на суверенна страна.
Те твърдяха, че всичко тук, в Русия, а и от другата страна на Урал вече е завладяно от тях, отдавна купено. И, изглежда, в думите им имаше нещо вярно. Хората от заливчето, от местните вили, ресторантчета и спортни клубове, да не говорим за спасителната станция с моторните лодки, делтапланерите и парапланерите, са ги зяпнали в устата. Но по-скоро изплашено, отколкото раболепно. Тези младежи, родени някъде в околностите на Свердловск, прекарали детството си в комунални квартири в покрайнините, в един прекрасен ден са видели света в цялото му пъстро многообразие и не толкова са купили хората, а по-скоро са ги наплашили. Не е ли бил решаващ същият този стимул и за бедните сицилиански момчета, пристигнали навремето на Брайтън Бийч? Ако пожелаеш, можеш да вземеш всичко на този свят, което поискаш, стига да се възправиш с ясното съзнание, че няма какво да губиш, срещу онези, които имат какво да загубят.
— Слушай, Алик — рече лениво легналият до него втори телохранител на име Серьога. — Ами ако докараме тук твоята мадама? Казват, че била по-стара от теб, вярно ли е?
Алекпер не отговори. Щяха да я докарат за едното нищо. Щяха да я хванат, да я измъчат, да я натъпчат в багажника… А тя беше с болно сърце, нямаше да издържи…
— Тогава няма да има разговор — отвърна Алекпер.
— То и сега няма — изправи се на лакти Андрей, другият пазач.
— Серьога, ти измисли всичко това. Да я докараме тук, щом се обичат толкова. Ти поне виждал ли си я?