Алекпер не можеше да свали очи от Кончита. Беше много красива, със свенлива руменина на смуглото личице, сведени трепкащи клепачи и великолепни гърди, почти като на голяма жена.
— А пък той е още по-хубав — рече Андрей и показа Алекпер на Кончита. — Той е син на президента, разбираш ли? Той ще ти направи мучачо…
Кончита бавно премести погледа си върху Алекпер и поклати глава.
— Искам от Сиерьожа. Искам очите на моя син да бъдат сини като небето — каза тя.
Сергей наистина имаше небесносини очи.
— Тя не те иска, но това е поправимо — рече Андрей на Алекпер. — Ако я помолим, ще промени решението си. Виждам, че вече си забравил артистката. И правилно. Къде ще се мери твоята старица с тия красавици? И какво решаваш? Знаеш условието.
Алекпер отмести поглед от момичето. Кога ли бяха успели да научат всички на руски. Бяха щедри и посвоему справедливи, но и жестоки. Съвсем скоро момичето, барманите и камериерките щяха да се сблъскат с тази страна от характера им. Алекпер си спомни очите на Делара. Нямаше да я предаде. Нямаше да я забрави.
Отхвърли предложението на Андрей с едно поклащане на главата. Не, нямаше да предаде баща си, който му натресе поста директор на най-голямата нефтодобивна компания в страната, нито братята си, нямаше да предаде любимата си.
Сергей и Андрей се спогледаха. Двамата се разбираха без думи.
— Стига сме протакали — каза тихо Сергей, като сложи господарски ръката си върху рамото на момичето. — Като се наобядваме, ще го закараме… — махна с ръка към зелените планини.
Кончита погледна тъжно Алекпер, явно беше доловила нещо. Гледаше го все едно беше кокошка, която се канят да заколят.
Алекпер стана от пясъка. Беше по-висок и по-строен от пазачите си въпреки четиридесетте си години. Лицето му беше красиво, одухотворено, имаше черни очи и момичешки устни. Като го разгледа, Кончита дори незабележимо въздъхна. Но не, все пак децата й трябваше да са от „Сиерьожа“, за да може очите им да бъдат като небето…
Алекпер и Андрей гледаха как двойката зави към едно бунгало, покрито с широките листа на огромните палми.
— Завиждаш ли? — попита Андрей. — Само че аз на твое място сега щях да се тревожа за нещо друго… Глупак си ти, глупак, не мислиш за себе си.
И пак легна по гръб на пясъка, като скри лицето си с широко сомбреро.
— Ще отида да се изкъпя — каза Алекпер, като гледаше загорялата адамова ябълка на Андрей, под която се виждаше малък бял белег.
— Върви, само не влизай много навътре — обади се лениво оня, без да си отваря очите. — Че какъвто си плувец…
Алекпер се вгледа внимателно в шията му — сега толкова беззащитна, с едва пулсираща вена. После погледна към почиващите. Половината бяха руснаци. И почти всички дремеха, опънали се под слънцето. Никой на никого не обръщаше внимание. Кончита, която беше привлякла всеобщото внимание, си замина и над плажа отново се възцари скуката.
Пясъкът поскърцваше под босите крака на Алекпер. Андрей спеше с леко отворена уста и разперени ръце. Алекпер се приближи и с голата си пета нанесе рязък удар по адамовата му ябълка. Бързо и решително пренесе цялата тежест на тялото си върху петата. Чу се кратко неразбираемо мучене. Алекпер видя облещените очи, след това се чу тихо хъркане. Няколко курортисти надигнаха глави и погледнаха към тях, но не забелязаха нищо тревожно, понеже Алекпер вече беше махнал петата си от гърлото на мъртвия младеж. Хората наоколо видяха само как грижливо оправя падналото сомбреро на легналия и без да бърза тръгва към водата.
Сега най-важно беше да не привлече вниманието на околните върху себе си. Изкушаваше се да наеме моторница и по най-бързия начин да изчезне оттук. Предполагаше, че двамата руснаци са забранили на пазача на лодките да му дава моторницата, а тукашните мексиканци бяха готови на всичко за богатите си клиенти. Значи трябваше да мине през съблекалнята да вземе пари. А освен това шумът от мотора щеше да предизвика любопитни погледи от страна на почиващите: кой се разхожда в тая горещина.
Алекпер не беше добър плувец, но щеше да направи всичко по силите си. Ако плуваше покрай брега, щеше да излезе отсреща, където имаше друго заливче и според слуховете свършваше сферата на влияние на „новите руснаци“. Там почиваха германци и американци.
Колко ли щеше да издържи във водата? По-точно, колко ли щяха да отсъстват Серьога и Кончита? Те бяха млади, можеха да се забавляват доста дълго.