— Но аз наистина съм го виждал някъде по-рано — сви рамене Томилин.
— Не може да си го виждал! — повиши глас Гоша. — Какво си се заял с тоя далекоглед! Ако искаш да знаеш, през него е гледал самият адмирал Нелсън с едното си око. А другото са му го извадили французите.
Томилин обърна внимание, че насъбралите се гости притихнаха, жените престанаха да хихикат, сервитьорите — да разливат шампанското.
— А ти какво се пениш? — отговори Томилин. — Може да съм видял имитация.
— Не, Олег, не си — ласкаво се усмихна домакинът и го прегърна през раменете. — Не си виждал имитация. Грешиш. Сторило ти се е.
— Така да е — съгласи се Томилин и се опита с едно движение да свали ръката му от рамото си. Но Гоша изведнъж го дръпна към себе си.
— Ох, обичам те аз тебе, правдотърсачо! Имам такава слабост, разбери! Моята Зойка започна да събира антикварни предмети и аз се увлякох. Всичко е само единични бройки, в единствен екземпляр! Зоя, вярно ли казвам?
Жената на домакина кимна снизходително и се усмихна леко. Тя разговаряше с дамите около масата, вече отрупана с мезета.
Томилин лапна нова маслина и веднага срещна погледа й. Тя укорително поклати глава.
„Знам, че е най-добре да не се разправям с него — помисли Томилин. — Но наистина съм го виждал някъде. При подобни обстоятелства… Само не разбирам защо трябва заради това да се нервничи. Гоша се държи странно.“
— Чакаме ли още някого? — попита пристигналият след всички Конопльов, като разтърсваше със замислен вид ръката на Гоша и надзърташе в очите му.
По споглеждането на гостите Томилин разбра, че тук никой не познаваше Конопльов. За първи път го виждаха. Обикновено ръководните кадри от бранша отдавна се познаваха помежду си.
Почти всички израснаха и се изпожениха в Сибир. Там следяха кариерата на всеки един, като ту си помагаха, ту си слагаха крак. Не допускаха чужди в сплотения си кръг. Отбягваха ги.
В Москва поддържаха само своите, успяха да извоюват в ресорното министерство да бъдат назначавани само свои хора, като пренебрегваха московските чиновници. И никой не смееше да им противоречи. Русия гледаше в устата благодетелите си, които й осигуряваха основното перо в износа.
Затова непознатият Конопльов бе посрещнат предпазливо. Убитите Ивлев и Бригаднов бяха свои хора, тюменци. Този — ще го видим какъв е. Ясно е, че е човек на домакина, но това още не значи, че ще стане свой за всички присъстващи. Тук не обичаха парвенютата.
Домакинът почувства това. Той вече беше пиян, но погледът му зорко следеше гостите. Само да посмееха да противоречат.
— Зоя, заведи жените в другата стая, тук ще има мъжки разговор — каза той и удари с юмрук по масата. По пъстрата покривка се разля кафяв сос.
Жените излязоха от хола след домакинята, като оглеждаха бързо мъжете си.
— Искам да ви запозная! — Домакинът махна с татуираната си ръка с къси пръсти. — Олег Конопльов! Мой приятел. Моля да го приемете като свой! И ви моля с добро. Разбрахте ли ме?
Гостите мълчаха. Отместиха очи от свирепия поглед на домакина.
— Не сме се разбирали така — каза високо Томилин. — Ти, Гоша, пак започна старите работи. Сменяш кадрите, не питаш никого. Поне посъветва ли се с някого?
— Ас кого да се съветвам? — присви очи домакинът. — Всички вие сте ей тука! — Той сви юмрука си и го изпъна към Томилин.
— Ивлев беше мой приятел — отбеляза Томилин, като огледа присъстващите, за да намери съюзници. Но засега не се виждаха такива.
Какво е станало… По-рано да не закачиш някого, всеки можеше да се защити, всеки риташе срещу ръжена само с едното си голо самолюбие.
— Виждаш ли, мълчат! — каза тържествуващо Гоша. — Гледат кой ще спечели. Да се присъединят към него. А иначе мислиш ли, че той — пръстът на домакина се допря до най-близкия гост — ще те подкрепи? Та той има апартамент в Тюмен за седемстотин хиляди долара и в Москва за петстотин! А е само чиновник в министерство. Със заплата от милион и половина.
— Гоша, престани — намръщи се „чиновникът“. — Докога? Щом си пийнеш, веднага започваш да изреждаш благодеянията си. Всичко помним! И знаем, че трябва да се държим заедно… Не разбирам защо трябва да ни натякваш…
— Той също не разбира. — Гоша притисна ръце до гърдите си. — Вие обяснете, щом аз не мога. Какво се е лепнал днес Томилин за мен? Да не би аз да съм ликвидирал приятелите ни Ивлев и Бригаднов?