— Не е важно кой ги е убил, по-важно е кой е поръчал — изрече Томилин в настъпилата тишина.
— Ти ли ми казваш това? — обърна се рязко към него Гоша.
— Ти имаш алиби — усмихна се Томилин. — Желязно. Непробиваемо. Само че не разбирам защо му е на един порядъчен човек толкова здраво алиби.
— Бях на Бахамите… — Гласът на Гоша трепна, в ъгълчето на окото му се показа сълза. — Знаеш ли какво ми беше? Щом научих, зарязах всичко и айде тук! Обичах Коля Ивлев и Стьопа Бригаднов като братя!
— Ивлев се казваше Стьопа — обади се Томилин. — Само че не си на разпит, а аз не съм прокурор. Стига театър… Всеки път едно и също. По-добре кажи, защо ни събра? И защо го няма твоя шеф Кондратиев?
— Льоха не можа да дойде — отговори Гоша, като не сваляше бесния си поглед от опърничавия гост. — Има съвещание в Министерския съвет. Беше наредено да присъства… Не, ти по-добре кажи, откъде се взе такъв? Или сме те оставили без внимание? Не сме ти купили апартамент в Москва?
— Като на покойните Стьопа и Коля? — усмихна се Томилин.
— На мен и в „Метропол“ ми е добре. Спокойно е. Портиерът ми отваря вратата. В асансьора с мен се качва пиколото, а не някой бандит…
— Стига! — плесна с ръце Гоша. — А кой ти издейства договора за доставка по стоковия кредит за прибиране на реколтата? Даде бензин на колхозниците, а къде са нафтата, маслото? Къде ги продаде, а? Освободи се от данъци, изпълни заявката, а доходите ги скри? И аз мълча. И Льоха Кондратиев мълчи. И прокуратурата ще мълчи. А знаеш ли какво ми костваше това?
— Много добре знаеш, че тази операция не я измислих аз — отговори Томилин. — Ако трябва да бъдем честни, по това време генерален директор беше Прибоев. Точно затова го притиснаха до стената. Само и само да се махне. Та да сложиш на мястото му бившия си съученик… Така че, Гоша, няма смисъл да ми разиграваш театър. Всички знаем, че сме свързани с теб.
— Престани вече! Пак ли започваш… — обадиха се някои по смели гости. — Било, каквото било. Трябва да се живее и занапред. Защо да се ровим…
Гоша ги гледаше с присвити очи. После надигна бутилката с френския коняк, огледа ги и започна да пие, докато не я изпразни.
— Така се пие по нашенски! — облекчено потриваха ръце гостите, възприели това като сигнал за началото на пиршеството.
— Защо ни събра? — отново попита Томилин, като сложи ръката си на рамото на Гоша. — Самолюбието ти ли се обади? Отдавна не си потушавал бунт на кораба? Ако искаш да знаеш, повечето бунтове възникват, когато започват да ги потушават там, където ги няма. Ти си нашият благодетел, не сме забравили. Какво повече искаш?
— Трябва да си поговорим — миряса най-сетне домакинът. — Моля всички да седнат. Първо ще поговорим на трезви глави, после ще пием и ще продължим. И ще видим какво ще се получи в крайна сметка.
— И така си готов — тихо каза Томилин.
— Пак ли! — удари с юмрук по масата домакинът.
— Добре де, Олег, наистина спри… — обадиха се гостите. — Гоша без пиене не може, трябва му допинг за сериозния разговор…
— Какво се е случило? — попита „чиновникът“, когато настъпи тишина. — По очите ти виждам, Гоша, страдаш много, когато загубим някого… Този път кого?
— Андрюха — въздъхна Гоша. — Направо на плажа. Заспал на слънцето. И му извили врата. Дори не се събудил, горкият…
— На какъв плаж? — плахо попита някой от недосетливите. — Нали е зима.
Не му обърнаха внимание. Тук е зима, след няколко часа със самолета — лято, зной и плаж с полуголи момичета.
— Кой? — попита „чиновникът“.
— Не е важно… — въздъхна Гоша. — Който и да е. Няма да ми избяга.
— За друго питам — настоя „чиновникът“. — Този Андрюха кой е? Някой приятел?
— Що не млъкнеш? — закрещя Гоша. — Какво ми ровиш из душата с идиотските си въпроси? Олег, я му обясни кой беше за нас моят най-добър приятел Андрюха, защото аз не мога повече! — Гоша избърса сълзата.
— Аз също не знам какъв ти се падаше. — Томилин сви рамене.
— От онези, новите от Урал ли беше?
— А казваш, че не си знаел — махна с ръка Гоша и пак въздъхна.
— Можеш ли да обясниш свястно? — попита Томилин. — Какво и как? На какъв плаж? И за това ли ни събра?
— Не. Исках да се посъветвам. — Гоша се изсекна шумно. — Уж сме все свои хора… — Той огледа седналите отзад бодигардове.