— А вие, момчета, защо сте още тук? За вас е сервирано в съседната стая. — Той изчака, докато младежите с широки рамене и бичи вратове, истински „четирикраки гардероби“, станаха мълчаливо и излязоха от хола.
— Направо са създали нова порода — рече Гоша. — Московска улична подобрена… Сега по същество, както вярно забеляза моят последен останал жив приятел Олег, когото все още търпя…
Гостите се засмяха нервно. Всички бяха приятели на домакина, поне се смятаха за такива и се стараеха да не играят по нервите на боса. Друго нещо е Томилин. Той постоянно се старае да бъде в центъра на вниманието. Постоянно се заяжда с горкия Гоша.
И някога ще си го получи…
— Чухте ли, че е отвлечен синът на президента на Азербайджан? — попита Гоша и сложи ръката си върху рамото на последния си „приятел“ Томилин.
— И това ли е твое дело? — попита някой от гостите с възхищение.
— Е — скромно кимна Гоша. — Пратихме го в най-добрия курорт на света Акапулко, при това за наша сметка. Това момченце все за това е мечтало още от детството си, прекарано тук, в Москва… Представяте ли си? И с него са били моите хора — Серьога и Андрюха, уралци, както правилно каза някой. И се опитвали да го възпитат. Поили го с текила за сметка на фирмата. Ако някой не е пил текила, препоръчвам ви.
— Как се пише? — попита един от гостите и раболепно приготви бележника си да запише името на питието.
— Никакви бележки! — заповяда Гоша. — Ще помните! Текила. Май че от кактус го правят. Можете да опитате. Толян Перегудов, ако някой го познава, също откри мексикански ресторант. Още не съм ходил там, но Толян ме кани, ела, казва, докато текилата е истинска. След Нова година, вика, вече не отговарям от какво ще я правят. Какви мошеници, а?
Гостите вежливо се засмяха.
— А като го помолих да ми изпрати две бутилки за седми ноември в чест на Великата революция — не ми изпрати. Та за какво говорех?
— За възпитателната работа със сина на президента — въздъхна Томилин. — Как го закарахте от Баку в Мексико?
— Фирмена тайна — засмя се Гоша. — Ние го молихме като човек, като ръководител на компанията да повлияе на татенцето си, за да пуснат нефта през Русия по нашата система „Транснефт“…
— По твоята система — уточни Томилин.
— Абе аз да не се трепя за себе си? — пак се разяри Гоша. — Срам за Русия! Пак я изпревариха във всичко! И кой? Нейните длъжници! Украинците си отцепиха Крим, кавказците вирят носове, когато се заговори за нефта… Така че не е време за лични интереси. Ние вече си построихме комунизма, сега трябва да видим как живеят обикновените хора, как всеки, дето не го мързи, ги краде и обижда.
Гоша изхлипа и размаза сълзите по лицето си. Гостите насмешливо се спогледаха. Бяха свикнали с лиричните отклонения на домакина.
— Опитали се да обяснят на този тъп пън, нищо че е син на президент, какви невиждани възможности имаме. От раз заобикаляме митницата, данъците. Вземай, глупчо, докато ти дават! Правилно ли се изразявам?
— Зависи за кого — обади се Томилин. — Аз ти повярвах, пуснах по твоя тръбопровод петнайсет милиона, и ти ми записа шестнайсет и половина.
— Това е временна мярка, казах вече — притисна ръцете си до гърдите домакинът. — Трябва ли да ремонтираме съоръженията? Трябва. А ти си свой, винаги ще се разбера с теб. Имам една идея, с която ще зарибя братята от ОНД-то. Ще ги оставя да потънат в дългове, а после ще им дам срок да върнат парите. И къде ще шават? Ще им взема цяло Баку срещу дълга. Само че това да си остане между нас.
— Но нали на мен можеш да ми отбиеш от дълга? — попита сериозно Томилин.
— Чухте ли? — кимна към него Гоша, като се обърна към гостите. — Използва слабостта ми… Да му отбия от дълга! А ми предявява иск, и то не в съда, а чрез Главна прокуратура!
— Защо трябва да плащам за въздух! — възмути се Томилин. — Не бяха шестнайсет и половина!
— Всички плащат така — искрено се учуди Гоша. — Да не си само ти?
— Далавераджия — не можеше да се успокои Томилин и се опита да стане. — Да не искаш да излетя през твоята тръба? Прибрах те на пазара, където шикалкавеше с напръстниците… А сега и тук се занимаваш със същото.
— За каква тръба говориш непрекъснато? — Гоша присви очи. — За далекогледа ли? Завиждаш, че нямаш такъв, нали?
Томилин скочи рязко от стола.